Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
Да, и каква бъркотия бе създала… Онзи мъж не бе достоен за нея, бе
противен идиот. И все пак бе успял да се измъкне след раздялата им без
клюки по свой адрес, неосъден от чуждото мнение. За Бела, от друга
страна, се шепнеше от ухо на ухо месеци наред. Тя се преструваше, че
това не я безпокои, но Рив знаеше, че не е така.
Той наистина мразеше аристократичните кръгове, сред които бяха
принудени да живеят.
Поклати глава, ядосан сам на себе си.
— Тя въобще не биваше да се изнася от вкъщи. Не трябваше да го
позволявам.
И веднага щом я върнеше у дома, никога повече нямаше да й позволи
да предприеме каквото и да е без одобрението му. Щеше да изиска за нея
статут на член на семейството в изгнание. Кръвта й бе достатъчно чиста, за да оправдае подобна мярка. Тя напълно я заслужаваше. А щом това
станеше, законът щеше да изиска от братството да я предаде отново на
грижите на Ривендж, след което тя нямаше да може да напуска къщата без
негово разрешение. Имаше и още. Всеки мъжки индивид, който искаше да
се срещне с нея, трябваше първо да получи одобрението му в качеството
му на глава на семейството. И той щеше да откаже на всеки един кучи
син. Не бе успял да защити сестра си веднъж. И нямаше да позволи това
да се случи отново.
Рив погледна часовника си, макар да знаеше, че е закъснял за работа.
Щеше да изпрати молбата за изгнание до краля от офиса си. Странно бе
такъв древен обичай да се осъществи посредством електронната поща, но
такъв бе живота сега.
— Ривендж…
— Какво?
— Ще я пропъдиш.
— Няма. Щом веднъж се погрижа за нещата, няма да има къде да
отиде. Ще живее у дома.
Протегна ръка към бастуна си, но се спря. Майка му изглеждаше
толкова нещастна, че се наведе и я целуна по бузата.
— Няма за какво да се тревожиш, мамен. Ще наредя всичко така, че
никой никога повече да не може да я нарани. Защо не приготвиш къщата
за нея? Траурът се оказа излишен и можем да го свалим.
Мадалина поклати глава. Каза с тон на почтителност и благоговение: — Не и докато не пристъпи през прага. Ще обидим Скрайб Върджин, ако приемем предварително, че ще се прибере благополучно.
Той сдържа ругатнята, която напираше на устните му. Вярата на
мамен в Майката на расата бе легендарна. По дяволите, би трябвало да е
една от Избраниците заради всичките си молитви, правила и силния си
страх, че една погрешна стъпка може да предизвика съдбата.
Нямаше значение. Това бе клетвата на нейния дух, не на неговия.
— Както желаеш — каза, подпря се на бастуна и се обърна. Вървеше
бавно през къщата, като разчиташе на различните подови покрития да му
кажат в коя стая се намира. Коридори бе покрит с мрамор, трапезарията
— с персийски килим, кухнята — с широки греди от твърда дървесина.
Зрението си използваше дотолкова, че да е сигурен, че е стъпил здраво.
Бастуна носеше със себе си, в случай че не преценеше достатъчно добре и
изгубеше равновесие.
Отвори вратата на гаража и спря на прага, уловил се за рамката, преди да започне да слиза внимателно по четирите стъпала. След като
седна зад кормилото на бронираното си «Бентли», натисна бутона на
дистанционното и зачака вратата да се вдигне.
По дяволите. Искаше му се да знаеше кои са тези братя и къде
живеят. Щеше да отиде там, да вдигне вратата във въздуха и да измъкне
Бела изпод носовете им.
Когато алеята се разкри пред погледа му, включи автомобила на
скорост и натисна педала на газта толкова силно, че гумите изсвириха.
Сега, когато беше зад кормилото, можеше да се движи с каквато скорост
пожелае. Бързо. Непредпазливо.
Дългата морава бе просто размазано петно, докато колата се носеше
стремглаво към входната порта, разположена навътре от уличното платно.
Спря за малко — докато тя се отвори. После излезе на «Торн Авеню» и
продължи да шофира с главоломна скорост по една от най-богатите и
проспериращи улици на Колдуел.
За да бъде семейството му в безопасност и никога нищо да не му
липсва, бе готов на всичко. Работата му бе отвратителна, но бе наистина
добър в онова, което вършеше. Майка му и сестра му заслужаваха живота, който водеха. Щеше да им даде всичко, което поискат, да изпълни всяка
тяхна прищявка. Защото прекалено дълго им беше много трудно…
Да, смъртта на баща му бе първият подарък, който им бе направил. И
първият от многото начини, по които бе подобрил живота им и осигурил
безопасността им. И нямаше да ги лиши от грижите си сега.
Рив шофираше с наистина главоломна скорост към центъра на града, когато усети изтръпване и болка в основата на черепа. Опита се да не й