Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
Лакътят му постепенно се извърташе встрани и нагоре, заставайки точно срещу лицето на Ричър, на сантиметър от страничната стена. После Ричър отмести дясната си ръка от гърлото му и заби собственият си лакът в този пред себе си. Рязко, право надолу. Разнесе се остро пропукване и ръката на противника изведнъж се прегъна под ъгъл в посока, в която нито една ръка не може да се прегъне.
Мъжът изкрещя и тежко се стовари върху капака на тоалетната чиния. Ричър се надяваше, че вратата ще попречи на писъка да проникне в тесния коридор или той просто ще потъне в свистенето на въздуха и грохота на моторите. После счупи и другата му ръка по същия начин. _Завъртане, завъртане, рязък удар_. Вдигна го за яката и пребърка джобовете му. Някак интимно, плътно притиснат в него. Човекът продължаваше да се бори. Бедрата му се движеха така, сякаш кара велосипед, но Ричър не усети нищо друго освен леко побутване.
Портфейлът се оказа в десния заден джоб, също като предишния. Ричър го взе, извъртя се наляво и заби лакът в гърдите му. Тежък удар, нанесен със смазваща сила. Бърборкото рухна обратно върху тоалетната чиния, а Ричър се измъкна от оплетените му крайници, излезе странично през вратата и се озова в коридора. Затвори след себе си, доколкото беше възможно, и спокойно измина краткото разстояние до мястото си.
Вторият портфейл беше зареден горе-долу като първия. Солидна пачка двайсетачки, няколко по-дребни банкноти, очевидно получени като ресто, тесте кредитни карти плюс шофьорска книжка от Северна Каролина със снимка, под която пишеше Роналд Дейвид Балдачи.
Липсваше военна карта.
— Ако досието на единия е засекретено, значи и при другите е така — подхвърли той.
— Или са цивилни.
— Не вярвам.
— В такъв случай трябва да са от Форт Браг. Към това навеждат шофьорските книжки от Северна Каролина.
— Кой в днешно време служи във Форт Браг?
— Близо четирийсет хиляди души. Върху площ над шестстотин квадратни километра. При последното преброяване си е било напълно самостоятелно градче. Населено предимно с хора от ВВС, включително Осемдесет и втори полк. Но има и много други — от специалните части, от „Психологически операции“, школата към Кенеди Сентър, Шестнайсети полк на ВП и още куп други.
— С две думи, постоянен трафик от и за Афганистан — отбеляза Ричър.
— Включително логистичните части. Те са пренесли цялото снаряжение там, а сега го прибират обратно. А може би не…
— Продължаваш да мислиш, че това е като номера на Голямото куче, нали?
— Но с по-добра и по-голяма стока. Според мен изобщо не е предназначена за вътрешна консумация, а по-скоро я продават на местните.
— Скоро ще разберем — кимна Ричър. — Все пак сме само на крачка от истината.
— Тя може да почака — каза Търнър. — Което трябваше, ти го свърши. Сега обаче ти предстои среща с дъщеря ти.
Пет минути по-късно мъжът излезе от тоалетната. Блед, изпотен и някак смален. Движеше само долната част на тялото си. Горната беше странно неподвижна, като на зле функциониращ робот. Той прекоси вдървено пътеката и седна на мястото си до бабата.
— Трябва да помоли стюардесата за малко аспирин — подхвърли Ричър.
Оттук нататък полетът протече нормално. Храна не се сервираше. Не и в икономична класа. Но можеше да си купиш нещо — основно малки химически пелети, майсторски опаковани като различни естествени продукти. Но Ричър и Търнър не си купиха от тях. Бяха с нагласата да обядват в Калифорния. Това означаваше, че ще огладнеят здраво. Ричър нямаше нищо против глада. Вярваше че той изостря сетивата и стимулира изобретателността. Още едно старо наследство от еволюцията. Когато си гладен, търси по-хитър начин да докопаш поредния рошав мамут. Не утре, а още днес.
Той реши, че може да си позволи три часа сън, след като Лийч го беше събудила в четири сутринта. Затвори очи. Не се тревожеше за двамата им натрапени спътници. Какво можеха да направят? Най-много да го замерят с фъстъци, изстреляни с уста. И Търнър беше стигнала до подобно решение, отпуснала глава на рамото му. Той заспа с изправен гръб. Всеки път когато главата му клюмваше, се стряскаше и събуждаше.