Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
— Нали каза, че не са ни приоритет — заяви мрачно Ричър. — Какво означава всичко това? Защо ще летят с нас? Какво възнамеряват да направят? Пред очите на стотина пътници, затворени в малка метална тръба?
— Вероятно са получили заповед да не ни изпускат от очи — каза Търнър.
— Да си сложат очи на тила тогава.
— Или е някакво предупреждение. Искат да ни сплашат.
— Вече наистина се уплаших от тия _страшни_ смешници.
— А къде са другите двама?
— Самолетът е пълен. Може би не е имало повече места.
— В такъв случай защо не са изпратили дебелия?
— Въпросът не е защо, а как. Как постигат всичко това? Изгубват ни безнадеждно и изведнъж се оказват на пет минути след нас. Знаят, че нямаме лични документи освен тези на Съливан и Темпъл. Би трябвало да се досетят, че ние няма да ги използваме, за да се качим на самолет. Как тогава знаят, че сме тръгнали за летището? Далеч по-логично е да се върнем на паркинга и да си вземем пикапа.
— Шофьорът на буса им е казал.
— Той все още не се е върнал обратно. Сами са разбрали. Те са в състояние да получат всяка информация, която ги интересува. Дори в момента са влезли в оперативната система на авиокомпанията. Открили са ни при закупуването на билетите и са ни засекли при качването. Което означава, че имат достъп и до хранилището за секретни документи в щаба ни. Как иначе ще обърнат внимание точно на пътник с името Кихоу? Те следят всичко, което правим. Всяка наша крачка. Като златни рибки в аквариум сме.
— Но ако това е истина, би трябвало вече да са направили връзката между Кихоу и Вега. Купихме билетите си едновременно, освен това седим един до друг. Значи знаят, че аз съм Вега. В такъв случай истинската Вега ще загази. Също и Лийч, която организира това. Трябва да ги предупредим по най-бързия начин.
— Няма как да стане — каза Ричър. — Поне през следващите пет часа и четирийсет минути.
Самолетът започна да рулира. Тежък и тромав. След него се раздвижи и един самолет на Америкън Еърлайнс. Ричър предположи, че ще излети за Ориндж Каунти една минута след техния. Небето все още беше тъмно. Стигнаха до пистата за излитане. Самолетът спря пред нея, сякаш да се съсредоточи. Моторите рязко увеличиха оборотите си, машината се разтърси и полетя по бетона. Ричър гледаше през прозорчето как земята пропада, а алуминиевото крило се накланя и извива, докато поемаше тежестта. В далечината примигваха светлините на Питсбърг, прорязан от широките тъмни ивици на реките.
Двамата им придружители седяха, без да помръдват, прилежно вперили погледи напред. И двамата заемаха средни седалки. Най-непривлекателните, които винаги се продават последни. Отляво на пътеката седеше познайника му от първата нощ. Мястото до прозорчето се заемаше от млада жена. Друга, по-възрастна, седеше до пътеката. Онзи, който се беше включил втората вечер, беше отдясно на пътеката. До него, с лице към прозорчето, седеше белокос старец с бастун — един от първите, които бяха допуснати на борда. Жената от другата му страна носеше бизнес костюм и повече й прилягаше първа класа. Може би беше в командировка, но работодателите и бяха решили да орежат всички екстри.
— Много бих искала да разбера кои са тези — каза Търнър.
— Сега използват самолет, а не кола — рече Ричър. — Което означава две сигурни неща: имат лични документи в джобовете си и не носят оръжие.
— Колко високо трябва да бъдеш в йерархията, за да имаш непрекъснат денонощен достъп до всички системи за сигурност в страната?
— Предполагам, че след Единайсети септември нещата са се променили коренно — отвърна Ричър. — Напуснах армията четири години преди това, но си мисля, че подобно нещо е във възможностите на генерал-майор от разузнаването. Но не непрекъснато, защото там работят истински параноици, които прибягват до всякакви проверки и средства за контрол. Следователно, за да си пъхнеш носа в списъка на пътниците в пет сутринта, трябва да си нещо съвсем друго.
— Например?
— Да погледнем йерархията в обратния ред, отгоре надолу. Ако си президентът на страната — да, ще можеш. Или съветникът по националната сигурност. Или някой, който редовно присъства в Ситуационната зала. Казано иначе — началник-щабовете. Само че от Единайсети септември това си е денонощна отговорност, която продължава вече дванайсет години. Значи трябва да е човек с друга длъжност. Например заместник началник-щаб. Някой от онези хора, които винаги имат поглед върху всичко и могат да се бъркат навсякъде, без да привличат вниманието. Никакви проверки, никакъв контрол. По простата причина, че той е този, на когото докладват за проверките и контрола.