Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
Свършиха тази работа почти веднага. Достатъчно беше да излязат от магистралата и да спрат в началото на търговска ивица с многобройни магазини, сред които дрогерия, където предлагаха телефони с предплатени минути, пътни карти и какво ли не. Освен това приемаха всички възможни форми на разплащане, включително и в брой. Двамата прибраха картата в колата, размениха си номерата на мобилните телефони и ги вкараха в паметта им. След това Ричър се облегна на топлия калник на пикапа и набра джиесема на Едмъндс.
— Внесох искането още в началото на работния ден — съобщи му тя.
— И?
— До този момент няма отказ.
— Кога очаквате някакво развитие?
— Веднага. Или много скоро.
— Значи нещата се развиват добре.
— Да, така е.
— И тъй, кога?
— По-късно днес или утре сутринта.
— Имате ли нещо за писане?
— Да. И лист.
— Искам да проверите имената Питър Пол Лозано и Роналд Дейвид Балдачи в „Човешки ресурси“.
— Кои са те?
— Не знам. Ето защо ви моля да извършите тази проверка.
— Това свързано ли е с вашия случай?
— Свързано е с желанието ми да не бъда тотално прецакан.
— Чух нещо, което трябва да знаете.
— Какво е то?
— Подолски е открил дрехите ви на сметището и ги е подложил на анализ.
— И?
— Кръвната група не съвпада.
— Значи трябва да затая дъх, очаквайки извинение от майор Съливан?
— Може и да го получите. Тя се трогна от бележката ви.
— Да смятам ли, че градската полиция ще ме остави на мира?
— Не. Избягали сте след напълно законни полицейски действия.
— Това вече е незаконно, така ли?
— Ще направя всичко възможно по въпроса с Лозано и Балдачи.
— Благодаря.
Рейнджровърът се върна на магистралата и продължи на север. Просто едно от десетте хиляди превозни средства, които проблясваха под слънцето.
— Разговарях лично с този Ал — обяви по телефона Ромео. — Под измислен претекст. Оказа се, че са наели двайсетгодишен рейнджровър, черен на цвят.
— Браво на теб — отвърна Жулиета.
— Не е най-бързата кола на света. Не че и най-бързата щеше да им свърши работа. Качих нашите хора на хеликоптер от Ориндж Каунти до Бърбанк. Ще бъдат на позиция най-малко час предварително.
— Кой плаща? — попита Жулиета.
— Бъди спокоен, не е армията.
— А блокира ли кредитната карта на Балдачи? И на Лозано?
— Не мога — отвърна Ромео. — Това са личните им карти, трябва сами да ги блокират, като напуснат болницата. Дотогава ще плащаме ние, както обикновено.
— Тая работа ни струва цяло състояние.
— Бълха ни ухапала, приятелю.
— Не е чак толкова малко.
— Но пък малко остана. После всичко ще е постарому.
Ричър продължи да маневрира сред дъвчещи и пиещи, сред бръснещи се и гримиращи се, сред сърфисти и изпращачи на есемеси, сред кресльовци и ревли, докато стигна до Източен Лос Анджелис, където се качи на магистрала „Санта Ана“, а от нея премина на 101-ва улица в квартала „Еко Парк“. Последва дългото и бавно катерене на северозапад — сред хълмове и места с незабравими имена и блясък — булевард „Санта Моника“, булевард „Сънсет“ и амфитеатър „Холивуд Боул“. И тогава иззвъня телефонът му.
— Шофирам с една ръка по Сто и едно — обяви в мембраната той. — Прочутият надпис е точно отдясно. Карам и говоря по телефона! Това е моето място!
— Имаш ли лист и нещо за писане? — попита Едмъндс, зарязала официалностите със забележителна лекота.
— Нямам.
— Тогава слушай внимателно. Питър Пол Лозано и Роналд Дейвид Балдачи са активни военнослужещи, командировани дългосрочно към един логистичен батальон със седалище Форт Браг, Северна Каролина. Прикрепени са към рота за внасяне и изнасяне на чувствителни материали във и от Афганистан — процес, който в момента е сведен единствено до изнасяне поради изтеглянето. Физическата им подготовка е оценена като много добра. Това е всичко, което научих, поне засега.
Ричър прекъсна връзката и предаде чутото на Търнър.
— Ето я същността на проблема — кимна тя. — Материали, които отдавна би трябвало да са у дома, изобщо не са стигнали при нас.
Ричър не каза нищо.
— Не си ли съгласен? — изгледа го тя.
— Просто се опитвам да си го представя — отвърна той. — Всички тези „чувствителни материали“, които излизат от бункери, от пещери или Бог знае откъде, за да бъдат изпратени във Форт Браг. Част от тях обаче се озовават в раздрънкани пикапи с фалшиви номера, които моментално потеглят към планините. Може би преди това са били пълни с пари, защото става въпрос за плащане в момента на доставката. И ти ли мислиш така?