Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
„Само дето вече е проникнала в моето съзнание.“ Ами ако се отървеше от кутията, ако я продадеше успешно, а сянката останеше с нея?…
„Не мисли за това.“ Допуснала бе непростима грешка. От незнание. И сега се разпадаше. Кутията я тормозеше денонощно, а Сцила разбираше от магия достатъчно, за да знае какво се случва с нея.
„Трябва да мисля за нещо друго. Да насоча мислите си към нещо конкретно и скучно.“ Например да потърси местната си свръзка и да провери дали подготовката върви по план. Още по-добре щеше да е да провери какво правят потенциалните купувачи. Както и враговете й. В Джерез бяха пристигнали нови оси, оси от Рекеф. В града на водомерките никой не можеше да опази дълго тайните си, никой освен нея.
Империята си искаше кутията. По ирония на съдбата поне двама от потенциалните купувачи бяха имперски поданици, които явно не се свеняха да измъкнат ценния артефакт изпод носа на сънародниците си. Личният интерес беше неразделна част от човешката природа и единственото правило, което самата тя си правеше труда да спазва.
Приела самоличността на застаряващ бръмбаророден, Сцила се измъкна от стаята, където живееше под наем, и тръгна по калните улици на Джерез. Вървеше и съзнателно не поглеждаше локвите — страх я беше, че ще види там следите на невидими стъпки.
Лейтенант Бродан гледаше как информаторът излиза от стаята с газещата си походка — кльощав жилест водомеркороден с типичните за расата си маниери. Всички водомерки бяха подмазвачи на повърхността, но вътрешно бяха нахални и непокорни. Бродан отдавна ненавиждаше цялата им порода и в червата.
Прегледа бележките си — кой е пристигнал в града, кой си е заминал, кои оперативно интересни лица са били забелязани, някои добре охранявани, други не толкова. Знаеше, че се готви някакъв търг, но не знаеше подробности. Изглежда, никой не знаеше почти нищо. Нищо, освен че през последните дни в Джерез са пристигнали цял куп необичайни посетители, които очевидно трябваше да знаят нещо. Наложително бе Бродан да включи някой от тях в проучването си.
Не беше лесно да избере мишена, защото някои от кандидатите имаха връзки, които е по-добре да не закачаш, други бяха доказано трудни за намиране и проследяване. Трети, като паякородните например, представляваха неизвестни величини, а Бродан не искаше рискува излишно. Ако подплашеше продавача, ако сделката се преместеше в друг пристан на беззаконието като робските пазари в Ръбатата пустиня, да речем, или при планинските племена на север… това с един удар би погребало кариерата му.
Време беше хората от Рекеф да докажат лоялността си. Бродан отлично знаеше, че настъпват промени у дома, тоест в Капитас, място, което той никога не беше виждал, но от което продължаваха да пристигат списъци с новообявени предатели; понякога в списъците се появяваха нови имена, но винаги имаше и зачеркнати, в знак че проблемът с тях е решен окончателно. Бродан не искаше и неговото име да се озове там един ден. Именно тази мисъл го занимаваше много по-често от мечтите за повишение. В последно време добрите агенти от вътрешната служба на Рекеф трябваше да работят на пълни обороти, за да не паднат през борда.
Разлисти още веднъж докладите пред себе си, но решението все така му убягваше. И двамата водомеркородни големци го бяха поканили на по чашка и всеки го беше предупредил за другия, при това доста директно. Един от бръмбарородните играчи беше мъртъв. Водното конче беше напуснало Джерез, вероятно подгонено от слуха, че Бродан разпитва за него, но най-вероятно се криеше заедно със слугите си недалеч от брега на езерото, готово да долети навреме за търга. Бродан беше разпратил хора — е, водомерки, — които да следят за завръщането му.
В същия миг един от хората му влезе, сгърбил рамене под ниския таван на малката стая в пансиона.
— Сър, един офицер е дошъл да ви види.
— От гарнизона ли?
— Не, сър.
Бродан го погледна въпросително, но войникът явно не можеше да му даде повече информация — само козирува отсечено и излезе на заден ход. Бродан събра набързо документите и ги остави с лицето надолу в единия ъгъл на малкото паянтово бюро, което беше успял да си осигури.