Ридание

Седемнайсет

      –  Защо се интересуваш от слънце-стоенето?

      Бях се настанила пред компютъра на баща ми и настървено проверявах думи като „слънце-стоене”, „наемник на феи”, „Томас Стихоплетеца”, така че изобщо не усетих кога Дилия се е появила зад гърба ми.

      –  По дяволите! – Преглътнах и се опитах да успокоя учестеното си дишане. Това нейно безшумно промъкване започваше да става наистина досадно. Обърнах се и я видях точно до рамото ми, с обичайната чаша кафе в ръка, вперила в мен зелените си очи. Божичко, тя изглеждаше... жива. Сякаш през целия ми живот досега е била черно–бяла снимка и изведнъж в нея се бяха появили цветове. Тази мисъл направо ми изкара акъла. Внезапно спрях да се чувствам гузна, че бях намазала със сместа на баба обувките на родителите си, а нея оставих незащитена.

      Дилия се наведе над рамото ми и се зачете в екрана. Бях намерила някакъв сайт с много картинки, наречен „Градината на феите”, пълен със списъци на растения, които можеха да привлекат феите в градината. Четях частта, в която се обясняваше как лятното слънце-стоене повдига воала между света на хората и света на феите. Сайтът препоръчваше да се поставят навън чинийки с мляко и да се гори мащерка, за да се създаде максимално благоприятна среда за появата на феи. Опитах се да си представя феята–козел – или още по-добре, Одан – ближеща мляко от чинийка като малко котенце. Не ми се получи. Откъде им бяха хрумнали тези простотии?

      Дилия се засмя.

      –  Какво друго си намерила?

      Искаше ми се да вдигна лаптопа и да й го размажа в главата, но вместо това се отдръпнах назад и я оставих да се пресегне към мишката и да отвори и другите сайтове, които бях открила. Очите й пробягаха по баладата за Томас Стихоплетеца – отвлечен от кралицата на феите и получил в дар език, който не може да каже лъжа – и после се спряха на сайта с име gallowglass: името на наемните войници в древната ирландска история*.

       [* Терминът gallowglass или galloglass е англицизъм за ирландското galloglaigh (букв. – „чужди войници”). Използва се за елита от наемни войници сред келтско–норвежките кланове в Шотландия от XIII до XVI в. Като шотландци те били келти (гаели) и имали общ произход и традиции с ирландците, но тъй като се смесили с норвежките заселници по крайбрежието на Шотландия и с пиктите, ирландците ги наричали Gall Gaeil („чуждите гаели”). Това е терминът, който авторката използва за наемника на Кралицата. – Б. пр.]

      Екранът се отразяваше в очите й, докато четеше страниците. Когато свърши, отстъпи назад.

      –  Предполагам, ще ми кажеш, че е за някакъв училищен проект.

      Не знам защо това ме уплаши толкова много. Тонът й някак премина границата на обичайното й отношение ти си малко страннa и стигна до явно желая ти злото. Внимателно обмислих думите си.