Ридание

      Не исках да изглеждам тъпа, като го помоля да ми обясни какво има предвид. Май говореше за това, че кучетата не можеха да преминат кръга. Или пък за самия факт, че бях преследвана от сто свръхестествени твари от техния вид. Май по-вероятно беше второто.

      –  Вярно ли е, че не можеш да лъжеш?

      –  Да. Но нали знаеш, че бих казал същото и ако можех да лъжа. – Сви рамене, а аз се загледах в дългата си сянка; краищата й потрепваха, когато невидимите тела преминаваха през нея отвъд кръга. – Разбира се, мога просто да те оставя да надникнеш в мислите ми, ако искаш.

      Изкуших се за кратко от идеята, но после реших, че добавянето на спомените на дългокосия пророк с шотландски диалект към всички онези, които вече се блъскаха из главата ми, едва ли щеше да ми хареса.

      –  Ще разчитам на думата ти. Уна – една от народа на дийна шии – ми каза, че мога да говоря с теб, и ми показа това място.

      – Дийна шии по принцип не са приятелски настроени към хората. – Томас направи жест към гъбения кръг. Потръпнах от усилието да задържа хрътките отвън и си спомних притока на сила, чувството за непобедимост, което изпитах, когато запалих двигателя на „Буцефал” – мрачната сила, която ме обгърна. Само ако хрътките бяха решили да ме подгонят нощем... – Но това наистина е подходящо място, на което бих могъл да се появя – каза Томас, привличайки отново вниманието ми. – А и вече всички знаят, че с Кралицата не сме в добри отношения. Защо смяташ, че тази фея е искала да разговаряш с мен?

      Обхвана ме лека тревога.

      –  Надявах се, че е очевидно.

      Томас ме погледна, пръстите му разсеяно скубеха тревата покрай краката му.

      –  Е... какво искаш да знаеш?

      Имаше хиляда възможни отговора на този въпрос, но изстрелях този, който ме притесняваше най-много:

      –  Искам да знам защо Тя иска да умра. Ако не беше започнала да ме тормози, никога нямаше да разбера какви умения имам.

      Томас се сепна.

      –  Мислиш, че те иска мъртва, защото можеш да правиш това? – Посочи към полуневидимите лапи, опитващи се да преминат края на кръга. Контролът ми върху него започваше да отслабва. – Дете, телекинезата ти е само симптом на това, заради което Тя иска да умреш. В твоя свят има множество хора, които могат да местят предмети със силата на мисълта си или пък да предизвикват пожари без кибрит.

      Не ми хареса думата симптом. Болестите имат симптоми.

      –  Симптом на какво?

      –  Никога ли не си се замисляла за съвпадението, че ти и Кралицата на феите се озовахте в такава близост? Че цял куп феи в един момент започнаха да се навъртат край къщата ти?