Ридание
- Автор: Стивотер Мэгги
- Серия: books of faerie #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712379
- Переводчик: Паулина Стойчева Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Ридание». Краткое содержание книги:
която е и невъзможно да бъде отхвърлена…
Видях обаче Уна, присвита върху един дънер на няколко крачки от мен, заела почти невъзможна форма – като котка, смучеща лапичките си, след като току–що е приключила с вечерята си. На фона на зелената светлина на гората бледата й кожа изглеждаше по-малко зелена от преди, въпреки че и така едва ли някой би я взел за човек. Странното й облекло веднага привлече вниманието ми: някакво палто, което приличаше на военна униформа от деветнайсети век с повече от дузина копчета и висока яка, а под него дълга бяла пола с волани. Необичайната комбинация създаваше впечатление за ултрашикозен вкус, умело подбрал дрехи от евтин вехтошарски магазин – едновременно мъжествен и женствен.
Тя сбърчи нос, когато забеляза сълзите ми.
– Правиш това отново?
Избърсах с длан лицето си и като си спомних какво ми беше казал Люк, застинах неподвижно, преди да отговоря:
– Тъкмо приключих.
Уна ми се усмихна лъчезарно.
– Виж какво мога аз, човешко момиче. – Фините й черти се изкривиха, веждите й се събраха, изразявайки тъга, устните й се нацупиха и една сълза – моята сълза – се спусна по мраморно–бялото й лице. Капката проблесна в извивката на брадичката й и после, тъкмо когато се откъсна от лицето й, Уна протегна ръка и я хвана, прибирайки си я за после. Усмивката й се завърна така светкавично, както беше изчезнала секунди преди това, и тя се засмя високо и диво. – Не е ли идеално?
Аз подсмръкнах, носът ми се беше запушил от плача.
– Справяш се дори по-добре от човек.
Уна се надигна притеснително внезапно, закръжи около мен като птица – толкова близо, че усетих полъх от аромата й: нещо мускусно и едновременно сладко, диво и свободно. Прошепна в ухото ми:
– Знам какво търсиш.
Опитах се да не поглеждам към изпръскания с кръв телефон на земята и преглътнах тежко.
– А знаеш ли къде е?
Тя се изсмя и скочи отново на падналия дънер, изтанцува няколко стъпки върху него, а после с леки подскоци започна да се отдалечава от мен.
– Толкова е поетично. Нямам търпение да го изпея. Трябва да е в минорна тоналност, разбира се.
Искаше ми се да я удуша; не можеше ли просто да спре да се върти и да ми каже? С огромно усилие на волята успях да прикрия нетърпението си и да прозвуча мило:
– Би ли я изпяла за мен сега?
Уна се усмихна леко със свенливо сведен към земята поглед.
– Би ли дошла да живееш при мен завинаги?
Беше прекалено лесно да забравиш, че тя е също толкова опасна, колкото и Луничавия перко. Отклоних вежливо предложението й:
– Звучи чудесно, но не мисля, че мога да го направя. Това ли е единственият начин да ми го изпееш?
Уна ме погледна и каза с нежен, галещ слуха глас:
– Не, глупаво човешко момиче. Ще ти я дам като подарък, без да искам нещо в замяна, защото това ще вбеси Брендън, когато разбере. – Прекоси разстоянието между нас с два дълги подскока във въздуха, озова се отново до мен и полуизпя, полупрошепна в ухото ми:
Далеч след дъбове зелени, в земята надълбоко
кръвта на младия гайдар се лее,
кръвта на воина млад със нея се преплита,
и два потока кървави се стичат в езерото,
бъдещето що предрича.
На воина заповяда Тя
любимата си да убие,
а на гайдаря нареди:
„ Убий ти любовта!”
Мелодията и гласьт й сякаш спряха времето, а аз застинах на място, унесена от вълните на музиката. Имах чувството, че някаква невидима ръка ме люлее в невидима люлка. Не можех дори да си помисля да проговоря.
Уна зацъка неодобрително и щракна с пръсти пред лицето ми.
– И най-леката песен те омагьосва, скъпа. Как очакваш да откриеш любовниците си, ако не можеш да опазиш себе си? Предполагам, че ще се окажеш голямо разочарование. Така ли е?
Мигнах, все още леко неадекватна от магията на гласа й.
– Те не са ми любовници и двамата. Искам да кажа, никой от тях не ми е любовник. Имам предвид... – Песента постепенно загуби очарованието си и думите й най-накрая добиха смисъл в главата ми. – Твърдиш, че не са мъртви?!