Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Вторият отряд претърси първия етаж, след което се качи на горния, към спалнята, докато членовете на първия отряд яростно изтропаха с ботуши надолу по старата дървена стълба към мазето.
Делрей също се затича натам, към усилващата се воня. Чу звука от избиването на врата с ритник някъде долу и викове:
- Не мърдай! ФБР. Не мърдай!
Когато обаче стигна подземието, чу същия агент да заеква много по-неуверено:
- Какво, по дяволите, е това? Господи!
- Мамка му! - изкрещя друг. - Това е прекалено.
- Лайна и помии! - възкликна Делрей, когато влезе в стаята. Едва дишаше в адската смрад.
Трупът изпускаше черна слуз. Гърлото бе прерязано. Мъртвите, помътнели очи гледаха втренчено тавана; гърдите като че мърдаха - надуваха се и се отпускаха. Делрей потрепери: никога не успяваше да преодолее отвращението си от червясалите трупове. Броят на буболечките и личинките показваше, че жертвата е мъртва поне от три дена.
- Откъде е дошъл положителният сигнал на инфрачервения детектор? - почуди се един агент.
Делрей посочи следите от плъши и миши зъби по надутия крак на трупа:
- Крият се някъде тук. Прекъснахме им вечерята.
- Какво ли е станало? Да не би някоя от жертвите да е успяла да го убие?
- Какви ги приказваш?
- Това не е ли той?
- Не, не е той - избухна Делрей, без да сваля очи от една особена рана на трупа.
Един от отряда се намръщи:
- Хайде, Делрей. Този е. Имаме снимки. Това е Питърс.
- Разбира се, че е скапаният Питърс. Но той не е убиецът. Не чаткате ли?
- Не? Какво искаш да кажеш?
Изведнъж един от агентите прозря:
- Мамка му!
Мобилният телефон на Делрей иззвъня и го накара да подскочи. Агентът изслуша обясненията на човека от другата страна на линията:
- Какво е направила? Само това ми липсваше... Не, не сме заловили проклетия убиец!
Натисна яростно бутона за изключване и посочи двама от агентите.
- Идвате с мен.
- Какво има, Делрей?
- Отиваме на гости. И знаете ли какво няма да правим? - Двамата го погледнаха с недоумение. Той сам си отговори:
- Изобщо няма да се държим учтиво.
Мел Купър изтръска съдържанието на пликчетата върху лист хартия. Огледа пръстта с лупа:
- Парченца от тухли. Има и някакъв друг камък. Вероятно мрамор.
Постави малка проба върху предметното стъкло и я разгледа под микроскопа.
- Да, мрамор. Розов.
- Имаше ли някакъв мрамор в обора, където намери немкинята?
- Не - отвърна Сакс.
Купър предположи, че може да е от общежитието на Монеле.
- Не, познавам сградата на „Дойче хаус“. Панелен блок в Гринуич Вилидж. Най-много да намериш полиран гранит. Може би е от скривалището му. Нещо интересно?
- Има следи от длето - каза Купър, без да откъсва очи от окуляра на микроскопа.
- А, много добре. Гладки ли са?
- Немного. Грапави.
- Значи от стара парна машина за рязане на каменни блокове.
- Да, възможно е.
- Пиши, Том. - Райм кимна към таблицата на стената. - В къщата му има мрамор. И е стара.
- Ама защо да си губим времето с къщата му? - попита с недоумение Банкс, като си погледна часовника. - Федералните трябва вече да са го пипнали.
- Информацията никога не е излишна, Банкс. Запомни го. Какво още има?
- Още едно парченце от ръкавица. Същата червена кожа. И какво е това? - попита Купър, като показа на Сакс пликче с парче дърво.
- Проба от афтършейва му. Където се е облегнал на стълба.
- Да го изследвам ли? - попита Купър.
- Дай първо да го помириша - отвърна Райм.
Сакс му занесе пликчето. Отвори го и Райм подуши дървото.
- „Брут“. Как не си го познала? Том, запиши, че използва евтин одеколон.
- Ето косъма - обяви Купър и постави уликата на микроскопа. - Много прилича на предишния, който намерихме. Вероятно е от същия източник. По дяволите, Линкълн, забравих: от същия източник е. Нали така трябваше да кажа? Кафяв.
- Отрязан ли е, или е паднал сам?
- Отрязан.
- Добре, ще си останем с цвета.
Том написа „кафяв“ в таблицата.
- Не го пиши! - каза Селито.
- Защо?
- Очевидно не е кафяв - продължи Райм.