Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Пъркинс се обажда. - Почука по слушалките на радиостанцията си. - Заедно с началника е. Иска да знае кой ръководи акцията.
- Аз - изсъска Хамелеона. Обърна се към хората си. - Искам да наблюдавате околните улици. Снайперите - там, там и там. Заемайте позиции. Ясно?
Старите дървени стъпала заскърцаха.
Прегърнал с една ръка през кръста все още замаяната от удара жена, той я въведе в мазето. Блъсна я на пода и я загледа.
„Естер...“
Тя вдигна очи. Безнадеждни, умоляващи. Той не обърна внимание на погледа ѝ. Гледаше само тялото ѝ. Започна да я съблича, пурпурния спортен костюм. Как може жена да излезе навън облечена само с... бельо? Не беше предполагал, че Естер Вайнрауб е курва. Мислеше я за трудолюбиво момиче, което шие ризи, по пет за пени.
Колекционера на кости се загледа в ключиците ѝ, които изпъкваха при гърлото. И там, където друг мъж би се насладил на гърдите ѝ, той впи поглед в мястото, където гръдната кост се свързва с ребрата, разперени встрани като крака на паяк.
- Какво искате? - попита тя. Още не бе дошла съвсем на себе си.
Колекционера на кости я огледа внимателно. Пред него не стоеше млада, безупречно красива жена: носът ѝ бе твърде плосък, устните прекалено дебели, кожата - като мръсен пясък. Той обаче видя под многото несъвършенства съвършената красота на сърцевината.
Нежно погали слепоочието ѝ. Дано да не е счупено...
Тя се закашля, ноздрите ѝ се разшириха. Миризмата тук бе прекалено силна, въпреки че на него това вече не му правеше впечатление.
- Не ме удряйте отново - прошепна тя. - Моля ви, не ме бийте.
Той извади ножа, наведе се, разряза бельото ѝ. Тя погледна голото си тяло.
- Това ли искате? - каза задъхано. - Добре, чукайте ме. Добре.
„Удоволствията на плътта - помисли си презрително той - не могат да се сравняват...“
Той я вдигна на крака и жената отчаяно се отскубна и с несигурна крачка се запъти към малката врата в ъгъла на мазето. Не тичаше, не се опитваше да избяга. Само хлипаше. Протегна ръка към вратата.
Колекционера на кости я наблюдаваше, опиянен от бавното ѝ патешко поклащане.
Вратата, която в миналото бе водила към шахта за въглища, сега отвеждаше в тесен тунел, свързан със съседната изоставена сграда. Естер блъсна металната врата и я отвори. Влезе в тунела.
След не повече от минута Колекционера чу ужасения ѝ писък. Последван от задъхано, плачевно:
- Господи, не, не, не!...
Другите ѝ думи се губеха в усилващите се възклицания на ужас.
Тя се върна от тунела, този път по-бързо, размахвайки ръце, като че се опитваше да отблъсне видението, с което току-що се беше сблъскала.
„Ела при мен, Естер.“
Тя се препъваше по пръстения под, плачеше.
„Ела.“
Тя се хвърли право в търпеливите му, очакващи прегръдки. Той я обгърна здраво, като любовник, почувства прекрасните ключици под пръстите си и бавно повлече ужасената жена отново към входа на тунела.
20.
Фазите на луната, листото, мокрото бельо, пръстта. Екипът отново се събра в спалнята на Райм - всички с изключение на Полинг и Хауман; нямаше начин да въвлекат и капитаните в незаконната операция.
- Нали пусна течността от бельото в хроматографа, Мел?
- Налага се отново да го направя. Спряха ни, преди да получа резултата.
Купър изцеди една проба и я вкара със спринцовка в хроматографа. По монитора на апарата започнаха да се редуват върхове и падини. Като графика на промените на финансов индекс. Райм усети, че Сакс се е приближила към него. Явно се бе промъкнала, когато не я гледаше.
- Аз...
- Да?
- Бях по-груба, отколкото исках. Преди. Избухнах. Не знам защо, но бях ядосана.
- Права беше - каза Райм.
Очите им се срещнаха и той си спомни сериозните разговори с Блейн. Когато обсъждаха отношенията си, винаги спираха поглед върху някакъв предмет помежду им – някой от керамичните коне, които тя колекционираше, книга, празна бутилка вино.
- Аз обработвам сцените на престъпленията по-различ- но от повечето криминолози. Нужен ми беше някой непредубеден, който в същото време да има собствено мнение.
Противоречивите качества на идеалния любовник. Сила и уязвимост в еднакви количества.
- Когато разговарях с комисар Екерт - каза тя, - исках само да ме преместят. Нищо повече. Никога не съм си и помисляла, че така ще привлека федералните и ще ти отнемат случая.
- Знам.
- И все пак си изпуснах нервите. Извинявай.