Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Тези тъмни деяния дали повод на журналистите да нарекат Шнайдер с прякора, с който е известен и до наши дни: Колекционера на кости.“
Докато Колекционера на кости караше, мислите му се върнаха към жената в багажника, Естер Вайнрауб. Фините ѝ рамене, ключиците ѝ, деликатни като крилца на птичка. Той натисна газта, дори рискува да мине два пъти на червено. Не можеше да чака повече.
- Не съм уморен - възрази Райм.
- Уморен или не, нуждаеш се от почивка.
- Не, искам още едно питие.
Покрай стената бяха наредени черни куфари, готови да бъдат отнесени в криминологичната лаборатория. Мел Купър помъкна микроскопа надолу по стълбите. Лон Селито още седеше на стола, но не бе особено разговорлив. Току-що беше стигнал до извода, че Линкълн Райм изобщо не носи на пиене.
- Сигурен съм, че ти се е вдигнало кръвното - каза Том.
- Трябва да почиваш.
- Искам да пия.
„Върви по дяволите, Амелия Сакс“ - помисли си Райм.
Откъде пък му дойде тази мисъл?
- Стига. Пиенето е вредно за теб.
„Добре, спирам завинаги - каза си на ум той. - В понеделник. Окончателно.“
- Налей ми още едно - нареди парализираният.
Всъщност вече не му се пиеше.
- Не.
- Веднага ми налей!
- В никакъв случай.
- Лон, би ли ми налял едно питие?
- Аз...
- Повече не може да поеме - каза Том. - Като изпадне в такова настроение, става нетърпим. Няма да му играем по свирката.
- Отказваш да изпълняваш нарежданията ми, така ли? Ще те уволня.
- Уволнявай ме.
- Това е тормоз над беззащитен инвалид! Ще те съдя. Арестувай го, Лон.
- Линкълн - каза умолително Селито.
- Арестувай го!
Детективът се стресна от злобата в гласа на Райм.
- Хайде, приятелю, успокой се.
- О, Господи! - изрева Райм. Започна да вие.
- Какво му има? - попита изненадано Селито.
Том не отговори, гледаше парализирания внимателно.
- Черният ми дроб. - Лицето на Райм се изкриви в злобна усмивка. - Най-вероятно имам цироза.
Том се намръщи.
- Няма повече да търпя тези преструвки. Ясно ли е?
- Не. Не е ясно... Ох!...
От вратата долетя женски глас:
- Няма време.
Амелия Сакс влезе в стаята. Хвърли поглед на празната маса. Райм усети, че пяна избива по устните му. Беше бесен, защото тя стана свидетел на истерията му. Защото беше облечен с изгладена бяла риза, и то само заради нея. И защото искаше най-после да го оставят на мира, завинаги, сам на някое тъмно и тихо място - където щеше сам да си бъде цар. Не крал за един ден. А крал завинаги.
От слюнката по устата му започна да го сърби. Той сбърчи нос в опит да изсуши устната си. Том безропотно извади хартиена кърпичка и обърса устата и брадичката на работодателя си.
- Полицай Сакс - поздрави я Том. - Добре дошла. Вие сте блестящ пример за здрав разум. Напоследък не се срещаме с много такива.
Тя носеше фуражка и яката на тъмносинята ѝ блуза бе разкопчана. Дългата ѝ червена коса се спускаше по раменете. Всеки безпогрешно би идентифицирал такъв косъм под микроскоп.
- Мел ми отвори - каза тя, като кимна към стълбите.
- Не трябва ли вече да спинкаш, Сакс? - попита саркастично Райм.
Том го потупа по рамото: „Дръж се прилично.“
- Идвам от централата на ФБР - каза Сакс на Селито.
- Как се използват доларите на данъкоплатците?
- Хванаха го.
- Какво? - изненада се Селито. - Просто ей така? Господи! В кметството знаят ли?
- Пъркинс се обади на кмета. Убиецът е шофьор на такси. Роден е тук, но баща му е сърбин. Затова смятат, че крои нещо срещу ООН. Съден е. А, имал е и психически проблеми. Делрей и Отрядът за бързо реагиране на ФБР отидоха да го заловят.
- Как го разкриха? - попита Райм. - Сигурно по отпечатъка.
Тя кимна.
- Предполагах, че така ще стане. И какво правят за следващата жертва?
- Загрижени са, но искат преди всичко да заловят престъпника.
- Е, такъв им е характерът. Я да позная. Въобразяват си, че ще го накарат да им каже къде е жертвата.
- Позна.
- Това ще им отнеме известно време. Мога да го предположа и без помощта на доктор Добинс и Психологическия отдел. И какво, да не страдаш от носталгия, Сакс? Защо се върна?