Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Защото, независимо дали Делрей ще го залови, или не, мисля, че нямаме време за губене. Да спасим жертвата.
- О, но ние сме отстранени от случая, не чу ли? Край, не сме в играта.
Райм погледна отражението си в тъмния монитор, опитвайки се да види дали косата му е все още сресана.
- Да не би да си се предал?
- Полицай - започна Селито, - дори да искахме да направим нещо, не разполагаме с уликите. Те са единствената следа...
- Разполагаме.
- Какво?
- Всички са тук. Долу, в колата.
Детективът погледна изненадан през прозореца.
- Както от последната сцена - продължи Сакс, - така и от предишните.
- Как ги взе? - удиви се Райм.
Селито се затресе от смях:
- Свила ги е, Линкълн. По дяволите!
- На Делрей не му трябват - отбеляза Сакс, - освен за делото. Те ще хванат престъпника, ние ще спасим жертвата. Не е ли добре измислено?
- Ама Мел Купър току-що си тръгна.
- Не, чака долу. Помолих го да остане.
Сакс скръсти ръце. Погледна-часовника - минаваше единадесет.
- Нямаме много време - повтори тя.
Райм също погледна часовника. Господи, колко беше изморен! Том беше прав: от години не е стоял толкова дълго , буден. Остана изненадан - не, шокиран, - че въпреки гнева, обидата и напрежението, не чувстваше никаква психическа тежест. Минутите не му се струваха толкова дълги, както през последните три и половина години.
Райм избухна в смях:
- Е, на работа тогава. Том? Том! Направи кафе. Веднага. Сакс, изпрати тези проби от целофан в лабораторията заедно със снимката на парченцето, което Мел намери върху кокала. Искам резултатите от поляризационното изследване до час. И никакви глупости от рода на „най-вероятно“. Искам недвусмислен отговор - от кой магазин е пазарувал престъпникът. Лон, повикай малкия си помощник. Онзи, дето е кръстен на бейзболния играч.
Черните микробуси полетяха по малките улички.
Това бе по-бавен път към жилището на престъпника, но Делрей знаеше какво прави: при антитерористични операции по правило се избягват главните улици, които често се наблюдават от съучастници. Той се возеше във водещата кола; затегна ремъка на бронираната си жилетка. След броени минути щяха да са на мястото на операцията.
Пред очите му преминаваха тъмни прозорци и покрити с отпадъци тротоари. Последния път, когато бе идвал в този западнал квартал, играеше ролята на Питър Хейл Томас от Куинс. Купи петдесет килограма кокаин от един дребен пуерториканец, който в последната минута реши да ограби клиента си. Издърпа парите от ръцете на Делрей, насочи пистолета в слабините му и натисна спусъка спокойно, като че пазаруваше в плод-зеленчука. Три изстрела. Не улучи. Тоби Дулитъл и подкреплението заловиха мръсника и покровителите му, преди да успеят да си кажат името. Делрей се замисли как едва не се бе простил с живота само защото трафикантът наистина го прие за този, за когото се представяше - наркопласьор, а не ченге.
- Време до началото на акцията: четири минути - обяви шофьорът.
По необясними причини Делрей се замисли за Линкълн Райм. Сега съжаляваше, че се държа толкова гадно, когато поемаше случая. Но нямаше друг избор. Селито беше тъп като булдог, Полинг - психопат (Делрей не изпитваше угризения за тях). Райм бе този, който го тревожеше. Умът му режеше като бръснач (та нали неговият екип откри отпечатъка на Питърс, въпреки че не реагираха толкова бързо, колкото трябваше). В миналото, преди инцидента, никой не можеше да мери сили с Райм. Нито да го излъже.
Сега той беше като безпомощна кукла. Колко тъжно: да умреш, а всъщност да си още жив. Делрей бе нахлул в стаята му - в спалнята му - и го беше нападнал по-жестоко, отколкото Райм заслужаваше.
Може би трябваше да му се обади. Можеше...
- Време е за действие - обяви шофьорът и Делрей забрави Линкълн Райм.
Микробусите навлязоха в улицата на Питърс. Повечето от другите улички, през които бяха минали, гъмжаха от потни пушещи мъже с бири в ръка, излезли с надеждата да глътнат малко хладен вечерен въздух. Тази обаче бе пуста и тъмна.
Микробусите спряха плавно. Двадесетина агенти, облечени в черни маскировъчни униформи, изскочиха с извадени пистолети. Оръжията им бяха с фенери и лазерни мерници на дулата. Двама бездомници ги изгледаха; единият бързо скри уискито си под ризата.
Делрей погледна къщата на Питърс. От един прозорец струеше слабо жълто сияние.
Шофьорът вкара микробуса в едно тъмно отклонение и прошепна на Делрей: