Колекционерът на кости

Райм проточи врат, опитвайки се да прочете името на най-близката улица. Тъкмо щеше да изкрещи нещо на Том, когато входната врата на къщата се отвори с трясък. Разнесе се звън от строшени стъкла.

Том се втурна надолу.

-      Искам да го видя! - долетя яростен глас от коридора.

-      Само... - започна болногледачът.

-      Не. Никакво чакане, нито минутка. Веднага!

-      Мел - прошепна Райм. - Прибери уликите, изключи компютъра.

-      Ама...

-      Бързо!

Райм разтърси силно глава, микрофонът падна на пода. По стълбите отекнаха стъпки.

Том направи всичко възможно да спре неканените гос­ти, но това бяха трима федерални агенти, двама от тях - въ­оръжени. Избутаха го нагоре по стълбите.

За пет секунди Мел Купър успя да разглоби микроскопа и в момента, в който агентите нахлуха, старателно започна да прибира частите в куфарчето. Пликчетата с уликите бяха под масата. Върху тях бе хвърлил стари броеве на „Нешънъл джеографикс“.

-      А, Делрей - каза Райм. - Хванахте ли убиеца?

-      Защо не ни каза?

-      Какво?

-      Че отпечатъкът е фалшив.

-      Никой не ме е питал.

-      Фалшив ли? - попита удивено Купър.

-      Е, отпечатъкът беше истински - каза Райм, сякаш го­вореше на малко дете. - Но не е на престъпника. На нашия човек му е било нужно такси, за да лови жертвите си. Затова се е срещнал с... как се казва?

-      Виктор Питърс - промърмори Делрей и разказа нак­ратко досието на шофьора.

-      Добър удар - каза Райм с искрено възхищение. - Изб­рал е сърбин със съдебно досие и психични отклонения. Кол­ко ли дълго е търсил подходящ човек? Както и да е, 823 е убил бедния господин Питърс и е взел таксито. Отрязал му е един пръст. Запазил го е в хладилника, за да ни заблуди, ко­гато започнем много да затягаме примката. Май планът му проработи.