Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Не се отричай от думите си, Сакс. Трябва ми някой, който от време на време да ми напомня, че се държа отвратително. Том го прави. Затова го обичам.
- Стига сантименталности, Линкълн - обади се болногледачът от другия край на стаята.
- Никой друг не ми е казвал да вървя по дяволите - продължи Райм. - Всички се държат пред мен, сякаш стъпват в яйчени черупки. Мразя такова отношение.
- Не ми изглежда да са те посещавали много в последно време.
- Вярно е - отвърна той след кратко мълчание.
Графиката на монитора на масспектрометъра престана да се променя. Мел Купър натисна няколко клавиша и започна да оглежда резултата:
- Вода, машинно масло, фосфати, натриев хлорид, малки количества минерални соли... Нямам представа какво означава.
„Какво ли иска да ни каже? - замисли се Райм. - Самото бельо ли има значение? Или течността?“
- Да продължаваме - каза той. - Дай да видим пръстта.
Сакс му поднесе пликчето. Пясък с розов оттенък, смесен с парченца глина и камъчета.
- Смес от камъчета и пясък. Намира се непосредствено над основната скала на Манхатън. Съдържа ли натриев силикат?
Купър пусна проба на хроматографския апарат.
- Да, колкото искаш.
- Значи ще търсим нещо в централната част на града, на не повече от петдесет метра от водата... - Удивеният поглед на Сакс го развесели. - Не съм ясновидец, Амелия. Просто съм си научил урока, това е. Строителните компании смесват натриев силикат с пясъка, за да стабилизират почвата, когато копаят основи близо до брега в местата, където основната скала е на голяма дълбочина. Това означава, че мястото е някъде в централен Манхатън. Хайде сега да погледнем листото.
Сакс му подаде пликчето с уликата.
- Нямам представа от какво е - каза Райм. - Не си спомням да съм виждал такова растение. Поне не в Манхатън.
- Имам връзки към няколко Интернет-страници за земеделие - каза Купър, като посочи монитора на компютъра си. - Ще се поровя малко из тях.
Райм също бе прекарал известна част от времето си в ровене из Интернет. Както книгите, филмите и постерите, това също му дотегна. Може би защото голяма част от собствения му свят бе виртуален, мрежата не можа да задържи вниманието на Линкълн Райм.
Мониторът на Купър започна да мига и да показва различни страници, изтеглени от електронната бездна.
- Зареждам няколко файла. Ще отнеме десет-двадесет минути.
- Добре - каза Райм. - Сега да се заемем с останалите улики... Не подхвърлените, а другите. Може да ни подскажат къде е ходил. Хващай тайното ни оръжие, Мел.
- Тайно оръжие ли?
- Следовите улики.
Специален агент Фред Делрей започна акцията с десет човека. Два отряда плюс екип за претърсване и наблюдение. Въоръжените до зъби агенти чакаха, плувнали в пот, сред храстите. От другата страна на улицата, на горния етаж на една изоставена каменна постройка, екипът за подслушване бе поставил микрофон и инфрачервена видеокамера, насочени към къщата на престъпника.
Трима снайперисти, готови за стрелба, лежаха по покривите на околните сгради.
Делрей - облечен с полево яке и джинси вместо безупречния зелен костюм - говореше по радиостанцията.
- Отрядът за наблюдение до командния център. Следим постройката. Някой се движи в мазето.
- Какво прави? - попита Делрей.
- Не се вижда. Прозорците са много мръсни.
- Сам ли е? Има ли пленник?
Знаеше, че полицай Сакс вероятно е права: може би престъпникът вече беше отвлякъл някого.
- Не се вижда. Регистрираме само движение и топлинни вълни.
Делрей беше изпратил други агенти да обкръжат къщата. Сега дойде техният ред да докладват:
- Никой не се вижда на първия, нито на втория етаж. Гаражът е заключен.
- Снайперистите - подкани ги Делрей, - докладвайте.
- Стрелец едно до командния център. Наблюдавам входната врата. Край.
Другите държаха на прицел коридора и стаята на първия етаж.
- Готови за стрелба - докладваха и двамата.
Делрей извади големия си пистолет.
- Добре. Имаме разрешение - каза той, имайки предвид разрешението за обиск. Не им се налагаше да чукат. - Напред! Отряди едно и две, разгръщайте се.
Първият отряд се зае с разбиването на входната врата, докато вторият използва по-цивилизования начин, като счупи стъклото на задния вход и отключи вратата отвътре. Нахлуха в къщата, Делрей влезе с първия отряд. Вонята на мърша бе непоносима и дори главният агент, който не за пръв път присъстваше на местопрестъпление, преглътна, за да не повърне.