Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Той съзнаваше, че ще умре, че ще успее да задържи главата си над повърхността само още няколко минути. Затвори очи и допря буза до лигавата, гнила подпора.
21.
- Побързай, Сакс! - извика Райм в радиостанцията.
Тя натисна газта; колата хвърчеше с включени червени светлини по Уестсайдската магистрала. С каменно спокойствие Сакс увеличи на сто и двадесет.
- Ухаа! - възкликна Джери Банкс.
Двадесет и трета, Двадесета, доковете на Четиридесета. Когато преминаваха през Гринуич Вилидж, един тир изскочи от някакво разклонение точно пред тях. Вместо да натисне спирачки, Сакс пресече осевата линия и навлезе в насрещното движение. Банкс загуби ума и дума от страх, а огромният камион наду клаксон и затанцува по платното.
- Уха! - възкликна Амелия Сакс и се върна отново в своето платно.
Заговори в микрофона:
- Повтори отново, Райм. Не чух какво каза.
- Знам само, че е в централен Манхатън. Ще ти кажа нещо повече, когато разберем какво означава листото.
- В Батъри Парк Сити сме.
- Двадесет минути до най-високата точка на прилива.
Може би хората на Делрей щяха да изкопчат от господин 823 точното местоположение на жертвата. Щяха да го понатиснат в някоя тъмна уличка. Ник ѝ бе обяснил, че така убеждават престъпниците да „съдействат“ на полицията. Удрят ги в слабините с торба ябълки. Много е болезнено. Не остават белези. Като дете не беше подозирала, че полицаите вършат такива неща. Сега знаеше истината.
Банкс я потупа по рамото:
- Ето. Няколко стари кея.
Гнили, мръсни. Зловещи места.
Спряха, изскочиха от колата и се втурнаха към брега.
- Райм, чуваш ли ме?
- Казвай, Сакс. Къде си?
- При един кей на север от Батъри Парк Сити.
- Току-що ми се обади Лон от Ийстсайд. Нищо не е открил.
- Безнадеждно е. Тук има десетина кея. После по крайбрежната алея... При доковете на ферибота, пристана на Батъри Парк... Трябва ни цял отряд за бързо реагиране.
- Не можем да използваме СБР, Сакс. Вече не работят с нас.
Двадесет минути до максималното ниво на прилива.
Сакс се загледа във водата. Отпусна безпомощно рамене. С ръка върху кобура тя се втурна към реката. Джери Банкс не изоставаше.
- Кажи ми нещо за листа, Мел. Каквото и да е, предположи нещо.
Купър премести погледа си от микроскопа към монитора.
В Манхатън има осем хиляди вида растения.
- По клетките не прилича на нищо.
- Стар е. Колко стар?
Купър отново погледна листа:
- Мумифициран е. Бих казал, че е на стотина години, може би малко по-малко.
- Кое растение е изчезнало от града преди сто години?
- В такива екосистеми като Манхатън растенията никога не изчезват. Винаги се появяват отново.
Нещо просветна в ума на Райм. Нещо познато му се въртеше в главата. Чувството, че още малко и ще се сети за нещо, му бе колкото гфиятно, толкова и противно. Мисълта може би бавно щеше да се изясни в съзнанието му. А можеше и да изчезне безследно, оставяйки усещане за нещо загубено.
Шестнадесет минути до най-високата точка на прилива...
Какво му се въртеше в ума? Райм затвори очи.
„Кей. Жертвата е под някой кей. Какво се прави на кейовете? Мисли! Пристан... кораби... разтоварване... стоки. Разтоварване на стоки!“
Той отвори очи:
- Мел, това посевна култура ли е?
- О, по дяволите! Гледах страниците за градинските растения, не за посевните.
Купър започна да натиска клавишите; минутите се струваха като часове на Райм.
- Е?
- Чакай, чакай. Ето списъка: ечемик, овес, пшеница, ръж, синап, тютюн...
- Тютюн! Виж това.
Купър щракна два пъти с мишката и на монитора бавно се появи картинката на растението.
- Това е!
- „Уърлд трейд тауърс“ - обяви Райм. - В миналото на север от тях са се простирали тютюневи насаждения. Том, дай ми книгата. Искам да видя картата от 1740 година. И съвременния план, който Бо Хауман използваше, за да означи местата, на които се извършва почистване от азбеста. Закачи ги една до друга на стената.
Болногледачът откри по-старата карта в папките на Райм. Закачи двата плана на стената до леглото. По-старата, грубо скицирана схема показваше северните райони на още съвсем младия град - група постройки в долната част на острова. Наоколо се простираха обработваеми земи. По реката, която тогава се е наричала не Хъдсън, а Уест Ривър, имаше три търговски пристанища. Райм погледна съвременния план на града. Нивите, разбира се, ги нямаше, както и пристанищата от основаването на града, но точно на мястото на старите докове, където се е търгувало с тютюн, се виждаше изоставен кей.