Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Моля?
Мак се размърда неловко в креслото си, много доволен, че устройството против подслушване блокираше всяка възможност думите му да бъдат изписани върху надгробния паметник на кариерата му.
— Ако имаме лошия късмет да се набутаме в спор между доктор Коул и онова, което се опитваме да постигнем…
— Да, сър. Разбрано. Проектът е на първо място.
Двадесет и осма глава
Петък следобед, ден пети
Валдес, Аляска
Ейприл видя поражението, изписано върху лицето на Джим Доблър още преди той да окачи слушалката на телефона. Той въздъхна, обърна се към нея, като клатеше глава.
— Ейприл, наистина съжалявам много, но единственият начин да се стигне дотам е да се премине през постове на Бреговата охрана, а те никак няма да се зарадват.
— Значи районът все още е забранен, така ли?
Той кимна, потъна в избелелия пашкул на стария си стол зад писалището, чиито пружини протяжно изскърцаха. В кабинета витаеше приятната миризма на дим от изгорели дърва, която му придаваше по-скоро атмосфера на селско магазинче, отколкото на брегови офис, макар навсякъде да се виждаха атрибутите на спасителна компания, включително и алуминиева мрежа.
Стаята неочаквано се изпълни с шум на статично електричество, който идваше от една от включените радиостанции на писалището. Джим обаче не й обърна внимание и продължи да обяснява:
— Знам откъде можем да наемем миниподводница с две захващащи устройства на носа, но ще струва цяло състояние, и ще са нужни седмици, за да пристигне тук.
— Откровено казано, не разполагам нито с цяло състояние, нито с време.
— А другият проблем е, че каквото и да правят онези там, никак няма да искат ние да ги наблюдаваме. А дори да можем да вземем онази подводница, навярно ще ни засекат и ще побеснеят.
— Какво имаш пред вид под „онези“?
— Флотът. Обзалагам се, че Скот бе прав, че са те.
Радиостанцията отново изпращя и силният, дразнещ шум изпълни затоплената стая. Джим се пресегна и намали звука.
— За какво служат тези станции? — попита Ейприл.
— Едната е на стандартните морски честоти, по нея могат да се свържат с нас пристигащи плавателни съдове, които искат да заредят гориво или търсят някакви други услуги. Другата е авиационна, настроена на местните честоти.
Тя го погледна озадачена.
— Тук кацат и водосамолети, досущ както онзи, с който пристигнахте със Скот онзи ден, и могат да се свържат с мен…
В този миг по авиационния канал прозвуча раздразнен глас:
— Доблър, би ли излязъл да ми помогнеш да се вържа?
Джим се усмихна, изправи се и взе якето си.
— Не виждам никого там — рече Ейприл.
— Когато има отлив, тази част от кея не плава, а кеят за зареждането с гориво пада ниско и не се вижда.
Ейприл облече якето си и последва Джим към рампата, водеща надолу към плаващия кей, където се полюшваше един груман-уиджън с вече спрели двигатели. Тя видя как носовият люк се отвори и от него се появи Скот Макдърмът. Той кимна на Ейприл и протегна ръка да улови вързалното въже. Двамата мъже привързаха уиджъна, след което Скот скочи на кея. Тя забеляза старанието му да представи пристигането си като нещо обичайно, ала начинът, по който търсеше думите, след като я видя да го очаква със скръстени на гърдите ръце, го издаде.
— Здравей отново — кимна Скот.
— Здрасти. Да не си забравил нещо? — отвърна Ейприл, без да променя равнодушното си изражение. Нямаше смисъл да разпалва отново сутрешния спор.
Той изсумтя и вдигна глава към небето, сякаш проверяваше дали не се задава буря.
— Не…, всъщност да. — Скот се обърна отново към нея, после погледна към Джим, който също стоеше със скръстени ръце и с изражение на всезнайко. — Натъкнах се на нещо, което ми се стори интересно.
— Да не би да имаш предвид тази госпожица Роузън? — клъвна го Джим.
Скот започна да се изчервява и лицето му бързо потъмня, докато се правеше, че не разбира за какво става дума.
— Аз… ъ-ъ-ъ… мислех си, че това може да я заинтригува — рече той и се извърна, за да погледне Ейприл в очите. — Летях обратно и се свързах с Анкъридж-радио, което е… то обслужва…
Ейприл кимаше.
— Анкъридж-радио е станцията на ФАА за обслужване на полетите. Знам. Аз също съм пилот, забрави ли?