Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
- Това хлапе има нужда от мъж в къщата - смееше се той и рошеше тъмните къдрици на момченцето. - Ще се превърне в някоя Шийла58, в женчо, с всички тия жени покрай него.
Записаха Дезмънд в селското училище, където бе подложен на строгото преподаване на мис Армър-Браун, но угаждащите му жени в къщата скоро намаляха. Дългоочакваното съобщение от Червения кръст от съпруга на мадам пристигна: не обичайните двадесет и пет думи, че е добре, а истински новини. Имаше планове за връщането им в Гърнзи, след като стане безопасно. Това разбуни семейство Лапланш, така че последва вихрушка от шиене на дрехи и закупуване на подаръци за дома.
Оставаха само Джеси, момчето и Фийби, а ако Джеси си заминеше, щяха да бъдат само те двамата. Понякога, в тишината на нощта, Фийби се питаше дали Каролайн някога ще се върне при тях. Тя направи допълнително разследване на адреса, който й дадоха в Лондон. Беше време за честни отговори.
Нейните ангажименти с концертната трупа продължаваха, но все повече я изморяваха. Понякога заспиваше между действията и вече не подскачаше толкова игриво по сцената. Агентът й се опитваше да й намери нови участия във филми, но винаги имаше някаква криза в Далраднор, заради която не можеше да откликне: бойлерът се бе счупил, товарната кола се нуждаеше от внимание. Отговорността всички да са облечени, нахранени и на топло през дяволски студената зима също й влияеше. Старият доктор Макклъски каза, че кръвното й налягане е твърде високо и не трябва да се уморява. Сър Лайънел бе починал, а Верити се премести на юг. Фийби се чувстваше ужасно самотна. Те нямаха кой знай колко общо, освен връзката с Артър и Каролайн, но си разменяха картички за Коледа. Това бе единственото, което вече свързваше Фийби със семейството на Артър.
Трудно й беше да се върне в Лондон и да види всички онези руини. Апартаментът й все още бе така, както го бе оставила, но мародерите допълнително бяха преровили всичко и сега сред отломките растяха плевели. В града вече нямаше човек, който наистина да й е близък и да е важен за нея. Били се бе преместил да живее някъде край Брайтън.
Фийби писа до министерството и настоя за повече информация, но всичко, което получи като отговор, бяха уверения, че Каролайн изпълнява важна мисия и ще се свърже с нея веднага щом успее. Имаше чувството, че още веднъж са я замотали, и притеснителното усещане, че Каролайн не е в безопасност, както твърдяха, не я напускаше. „Кога ще те видя отново“, проплака тя, но нямаше кой да й отговори.
57 Десантът в Нормандия, известен и като операция „Нептун“. - б. пр.
58 Подигравателно за женчо, идва от типичното шотландско женско име. - б. пр.
24
Затворът „Сен Жил“ се издигаше като крепост в покрайнините на Брюксел, сиво отблъскващо място. Малко звуци отвън проникваха през дебелите му стени: приглушеното бучене на нощните бомбардировачи от време на време и сирените за режима в затвора. Кали усещаше как мракът я поглъща, убиваше я безкрайната монотонност на ежедневната рутина, докато гледаше как силният лъч светлина на сияйното лято проникваше през високия прозорец на стената в килията и постепенно се превръщаше в тънък проблясък, докато дните ставаха все по-кратки през зимата.
Мереше дните на седмицата с драскотини по каменния под. Оставиха я да гние тук девет месеца и след тези първи дни на ожесточени разпити, когато тя остана непоклатима в историята си и не каза нищо повече, я затвориха в единична килия. Имаше кратка интерлюдия, когато вкараха при нея затворничка, която беше символ на самото съчувствие -била хвърлена в затвора за черноборсаджийство, или поне така каза. С много усмивки и израз на искрена симпатия тя се опита да измъкне някаква информация - номер, стар като света - и когато Кали отказа да сподели каквото и да е с нея, затворничката изчезна толкова бързо, колкото бе дошла. Компанията й имаше своите предимства - друг глас, друга история, но сега Кали отново остана сама да оплаква бъдещата си съдба.
Всички звуци й бяха познати: смяната на стражата, сутрешното изнасяне на кофите, отварянето на шпионката на вратата, докато фенерчето се насочва към лицето й на смрачаване. Храната беше оскъдна: корав хляб, рядка супа - направо помия, и вода, която никога не стигаше да утоли постоянната й жажда. Усещаше, че тялото й отслабва.