Не се сбогувам [bg]

- Направи ми впечатление, че навън има много хора с военни к-куртки.

- А как иначе? Времената са такива, че трябва да сме готови за отбрана. При нас си има ред: всеки мъж веднъж седмично е на военно дежурство. Затова постоянно разполагаме с осемстотин въоръжени мъже в бойна готовност, а ако се наложи - ще обявя мобилизация и ще станат седем пъти повече. Имаме много оръжие и боеприпаси. Миналият октомври отидохме до Купянск, преградихме влаковата линия и една седмица разоръжавахме германски ешелони. Имаме полева артилерия, дори бронирани автомобили. Ела само и опитай да си пъхнеш носа при нас. Намериха се някои желаещи, опитаха: и бели, и червени, и от станиците на съседната област. После съжаляваха. Моите войници са добри, стоят твърдо зад зелената правда. Има и бивши офицери, но имам желязно правило: бяла кост не вземам, на тях душата им е покварена. Само от онези, които са изслужили до офицерско звание от обикновени войници.

- Кръгчетата на лентата на ръкава - това отличителни знаци ли са?

- Да. Едно кръгче десетник, две - стотник, три - есаул, четири - полковник. Те не юркат никого напразно, но дисциплината е по-добра, отколкото в царската лейбгвардия. Наказания ей така, за нищо, няма, но ако си се провинил - получи си заслужения пердах. Както си е прието в селското семейство.

- А как се наказва при вас? - отец Сергий леко се навъси. - Споменахте „наказание от трета степен". Какво е то?

- Вие сте умен човек. Няма нужда да ви обяснявам, че с децата не може без наказания - развалят се. За добро децата трябва да се поощряват, а за лошото - да ядат бой. За тяхна полза и за урок на другите. Наказанието задължително трябва да е страшно. Защото страхът е отличен възпитател. Животът, в качеството си на най-големия учител, си е страшен. И той жестоко наказва провинилите се. Ако наказанието е ясно и справедливо, хората винаги го одобряват. При нас има три степени на наказание. За дребни нарушения и пакости се полага карцер или бой с пръчка. За средни изключваме от Училището. А третата степен е за тежки престъпления и това е публична екзекуция. Обяснявам с частен пример. При нас в Училището е забранена употребата на алкохол. Сух закон. Заблуда е, че в Русия винаги се е пиело и руснаците не могат без водка. Иван Грозни, този бяс, през шестнадесети век учредява кръчмите за попълване на държавната хазна и е алкохолизирал народа. Та така, за пиянство при нас има наказание от първа степен - бой. За варене на самогон - втора степен: гоним ги да се махат. За търговия с алкохол - смърт. А освен това им набиваме главите на кол, за назидание... Какво се навъсихте? – усмихна се Жовтогуб. - В нашите затънтени места европейската чувствителност още дълго време ще бъде нещо чуждо. Казвам ви: зелената правда е сурова. Но Русия може да се спаси само с нея.