Смъртта на една марионетка [bg]

— Освен ако не е предвидила, сър, че така ще си помислим, и затова да ги е изтрила.

— Съмнявам се — поклати Барнаби глава. — Това предполага хитрост, а по мое мнение Диърдре не я притежава. Познавам я вече десет години. Освен всичко друго тя има много праволинейна представа за добро и зло. Твърде е старомодна за момиче на нейната възраст.

— И така да е, заподозрените пак са много.

Барнаби не беше сигурен. Въпреки многото хора, които се бяха мотали на сцената и зад нея, бе убеден, че човекът, свалил предпазната лепенка от бръснача, е сред шепата актьори, най-близки с убития. Според него беше крайно невероятно например зловещият шегаджия да е някой от помощниците на Диърдре. Впрочем той разполагаше с показанията и на гимназистите, така че нямаше никакви затруднения да проучи идеята, ако реши. Освен това силно се съмняваше да намери злосторника и сред участващите с незначителни роли в пиесата — доскоро трима от тях изобщо не са познавали убития, защото са се присъединили към трупата само за да играят в „Амадеус“. Без да изключва напълно тези две линии на разследване, Барнаби реши да се заеме основно с най-вероятните според него заподозрени. Сред тях на първо място, предположи той на глас, е вдовицата.

— Там са действали много силни емоции, сър.

— Така разправят.

— И не бих се изненадал, ако бъдещото отроче не е от съпруга. Жените са толкова вероломни — заключи Трой с известна горчивина. Близо две години се опитваше да впечатли Одри Бриърли, а предишната седмица тя да си падне по някакъв новодошъл още с жълто около устата, но това не му пречеше да я целува. — А колкото до тези актьори… ами… човек просто не знае на какво да се опре.

— Би ли пояснил?

— Работата е — продължи Трой, — че когато говориш със заподозрени, те обикновено или ти казват истината, или ако имат нещо да крият, ти разправят лъжи. Но, общо взето, знаеш с какво си имаш работа. А тази пасмина… всички преувеличават, надуват се, перчат се. Ето например онази жена, за която е бил женен преди. Докато отговаряше на въпросите, се държеше едва ли не като Жана д’Арк пред кладата. Беше почти невъзможно човек да разбере какво всъщност чувства.

— Намираш скръбта й за неискрена?

— Не можах да реша. Ужасно се радвам, че ги познавате от по-рано.

— Начинът, по който някой показва чувствата си — било то въздействащо или изискано, — не е критерий дали е искрен. Запомни го.

— Добре, шефе.

— А и какво, като играят в театър? Би трябвало да виждаш през тях, защото, с изключение на Джойс и Николас другите са ужасни актьори.

— О! — Трой реши да запази своето мнение за себе си. Всъщност си мислеше, че снощното представление беше доста добро. Разочарова се само когато видя декорите отблизо — все стари неща, грубо закърпени, пребоядисвани и захванати едно за друго като че ли, с части от овехтели театрални костюми. Малко осветление и всичко се преобразява. Което му напомни за ония двамата.