![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Сеньор, да ме отведете на сигурно място в моя замък.
— На драго сърце — отвърнал Ланселот.
Помогнал й да се качи на коня и я завел до замъка, където тя се грижила за него в продължение на няколко дни. Замъкът се казвал Галфорт. Намирал се до малка река, разполагал с всичко необходимо и бил отлично укрепен. Когато Ланселот пристигнал там, хората от замъка го приветствали, защото вече знаели, че тяхната господарка е освободена благодарение на рицар, който я придружава. Щом го видели, го посрещнали с такава радост, сякаш ставало въпрос за самия Бог. Докато минавал, всички коленичили пред него и крещели в един глас:
— Сеньор, измежду всички рицари по света бъдете добре дошли, вие, който превърнахте мъката ни в радост!
81. Разказът на сестрата на Мелеаган
Такъв бил приемът, оказан на Ланселот. След като помогнал на девойката да слезе от коня си пред главната зала, пожелал да потегли веднага, тъй като още не бил минал третият час, ала тя хванала коня му за юздите и го принудила да слезе:
— В името на Светия кръст, сеньор рицарю — рекла му тя, — няма да ми избягате така!
Без да чака, наредила да му съблекат доспехите и млади момчета се спуснали да изпълнят това. Веднага щом свалил шлема си, тя го разпознала. Затичала се към него с разтворени обятия и понечила да го целуне по устата, ала той се отдръпнал. Тогава го целунала по шията, лицето и брадичката, тъй като останалото било скрито, и плачейки от вълнение, му рекла:
— Ах, благородни рицарю, така желаех да ви зърна още веднъж преди да умра! Как се стече животът ви впоследствие?
— Добре, слава Богу.
— Какво ви доведе по тези земи след заминаването?
— Бога ми, едно сериозно дело.
И той й разказал как някакъв рицар, облечен с аленочервени доспехи, го обвинил в предателство в двора на крал Артур заради смъртта на Мелеаган.
— Трябва да се защитя в двора на крал Бодмагю.
— Ах! — възкликнала тя, — разбирам прекрасно за кого става въпрос. Това е Аргодрас Червенокосия, а рицарят, когото завлякохте да загине в пламъците, беше негов брат. При това положение не зная какво бихте могли да сторите, тъй като ако баща ми се увери, че вие сте убили Мелеаган, се страхувам, че може да нареди да ви убият заради мъката от тази новина.
— Как така? — учудил се Ланселот. — Нима той още не знае?
— За Бога, не — отвърнала тя. — Тялото на Мелеаган беше пренесено в този край преди повече от петнадесет дни и положено в замъка на Четирите камъка. Пазят го там толкова тайно, че кралят не знае още нищо. Трябва да действате възможно най-дискретно. За кога е определена датата за вашата защита?
Той й отговорил, че е за деня на Мария Магдалена.
— Ах, нека Бог ви напътства, защото се боя много от подлостта и вероломството на Аргодрас.
— Не се притеснявайте — отвърнал Ланселот. Да прави каквото ще, няма да ме уплаши.
82. Приятелката на рицаря от шатрата се влюбва в Ланселот
Тази вечер разговаряли дълго за различни неща сред радостта, на която се отдавали хората от замъка. Господарката им, която мислели за обречена, се завърнала жива и здрава. На сутринта, веднага след изгрев-слънце, Ланселот станал и като си облякъл доспехите, напуснал девойката. Тя го благословила от сърце и го помолила да се отбие на връщане при нея, а той отвърнал, че няма да пропусне, ако има възможност. Продължил пътя си и яздил целия ден до вечерта. Тогава наближил една река, наричана Аглонд. Водата й била дълбока и мътна. Стигнал до нея и видял три шатри, опънати недалеч от брега. Едната била голяма и красива, а другите две — средни по размер. От по-голямата излязъл рицар без доспехи, който го поздравил и Ланселот веднага му отвърнал.
— Сеньор — рекъл му той, — струва ми се, че сте странстващ рицар и се възхищавам на всички тези, които прекарват по този начин живота си, защото и аз самият съм такъв. Ето защо ви моля да приемете моето гостоприемство за тази вечер. Ако продължите по-далече, ще откриете само гора, толкова дива, че бързо ще се изгубите в нея. Вече е време да си починете, нали? Съветвам ви да останете тук. Ще получите хубав и добър подслон, изцяло на ваше разположение.