![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
– Още нещо. – Наш прегледа снимките в телефона си и намери онази, която търсеше. Беше гърбът на един от полароидните кадри, открити в апартамента на кмета в хотел „Лангам“. Той увеличи изображението, за да може написаният на ръка текст – 203. БЖ15 Зх. ЛМ – да се вижда по-добре и плъзна телефона към нея.
– Това говори ли ви нещо?
Тя отново се наведе напред и извъртя телефона така, че да може да прочете думите. Отначало не каза нищо. Не се и налагаше. Лицето ѝ пребледня мъртвешки и ченето ѝ увисна за части от секундата, преди тя да възвърне самообладание и да бутне телефона към него.
– Нямам представа.
– Не му е времето сега тепърва да почвате с лъжите.
– Говорете с Уорник. Не искам да се забърквам.
– Уорник знае какво значи това?
– Трябва да си вървите.
Тя се изправи, отиде до вратата и посегна към дръжката.
– Свързано ли е с Чарлстън?
Това я накара да замълчи за кратко.
– Чарлстън? Не… не съм сигурна какво… просто говорете с Уорник.
– А с „Гийон“?
Тя бързо поклати глава, развълнувана, опитваща се да си събере мислите.
Някой почука на вратата и Ади отвори. Отвън стоеше момиче на около деветнайсет години, облечено в елегантна сива рокля, е обувки на токчета. Намръщи се, когато видя Наш:
– Извинявай, не разбрах, че не си сама. Трябва ми превоз.
Ади се намръщи:
– Майкъл ще те закара. Освен ако детектив Наш не си предложи услугите. Той тъкмо си тръгваше.
При споменаването на думата „детектив“ очите на момичето се разшириха.
Наш се изправи.
– Мога да ви закарам до някое убежище за малтретирани жени.
– Можете и просто да си тръгнете – каза Ади, отваряйки вратата по-широко.
Наш се усмихна на момичето, като се опитваше да изглежда успокояващо, и почувства как кихавицата гъделичка вътрешността на носа му. Момичето направи крачка назад. Той мина покрай двете и излезе от офиса.
Зад гърба му жената извика:
– Това не е нищо ново, детектив. Абсолютно нищо ново. Всичко това се случва още от мига, в който Ева казала на Адам: „Ако искаш да направя това, по-добре ме черпи една ябълка.“ Единственото, което върша, е да се грижа нещата да са безопасни и добре организирани. Трябва да ми бъдете благодарен. По-добре е тези момичета да работят за мен, отколкото да търчат като въртоглави по улиците навън, сам-самички. И двамата знаем как свършва тази история.
Наш знаеше.
Взе две парчета пица, току-що извадена от фурната, и си тръгна. Не защото искаше, а защото това не беше неговата битка. Поне не и днес.
58.
Дневник
Бях свикнал детективите да ме возят из града. Откарваха ме и ме прибираха обратно за сеансите ми с д-р Огълсби два пъти седмично. А и бях виждал да карат другите повече пъти, отколкото можех да преброя. Знаех, че е странно детективи от полицията да извършват подобни дейности, но никога не съм питал защо го правят. Всички имат мотиви за действията си и аз бях сигурен, че и техните ще излязат на бял свят не след дълго.
Повечето пъти всеки от нас имаше определена роля в колата – Уелдърман зад волана, Стокс на седалката до него, който прави всичко по силите си да усмърди цялото возило със застоялия цигарен дим, полепнал по дрехите му, и аз отзад, наблюдавам тиловете им и се чудя дали предпазният ми колан ще издържи, ако се пресегна и забуча шило за лед във врата на Уелдърман и той загуби контрол. За протокола – не разполагах с шило за лед. Дори не знаех откъде бих могъл да се сдобия с такова нещо. Само че подобни дреболии не са в състояние да накарат едно момче да спре да фантазира.
Обикновено не разменяхме нито дума, но днешният ден продължаваше да доказва, че е всичко друго, но не и обикновен.
Уелдърман ме попита:
– Баща ти при пожара ли умря, Ансън?
– Да – отвърнах аз, може би малко прибързано.
Очите на Уелдърман оставаха приковани към пътя.
– От трите трупа, открити в старата ти къща, два са били идентифицирани като хора, работещи за човек на име Артър Талбът Това име говори ли ти нещо?
Бях видял вановете пред дома ни – онези с надписи „Талбът Ентърпрайсис“ отстрани, – но не мислех да им казвам, за това. Не отговорих.
– Това значи, че само едно от телата е останало неопознато. Обаче има проблем. Намерихме дрехи в старата ви къща. Не беше останало кой знае колко от тях, да знаеш. Огънят си го е бивало – унищожено е почти всичко, но един чифт панталони се е запазил доста добре. Всекидневни панталони с вътрешен шев осемдесет и шест сантиметра. Открити в останките от скрина в стаята на родителите ти, затова лесно можем да предположим, че са принадлежали на баща ти – кой иначе би си държал панталоните в неговия скрин, нали така? Осемдесет и шест сантиметра вътрешен шев би означавало, че човекът, който ги носи, би трябвало да е между метър и осемдесет и метър и осемдесет и пет, може би дори метър и осемдесет и осем. С други думи, доста висок човек. Баща ти „доста висок човек“ ли беше, Ансън?