Шестото покварено дете [bg]

Не че да поддържаш законен бизнес като прикритие за сенчестите си дейности, беше нещо ново. Само че Наш бе силно озадачен от местоположението на „Пицата на Кармин“ – беше на по-малко от една пресечка от затвора на окръг Кук. Институция, разпростряла се върху почти половин квадратен километър, приютила 6500 затворници, 3900 пазители на реда и 7000 цивилни служители. От мястото, на което бе паркирал, се виждаше ъгълът на огромната сграда. Не можеше да не се чуди колко от пиците на Кармин отиват в ръцете на чикагските полицаи всеки ден. Можеше да се обзаложи, че имат някакво тайно ръкостискане или намигване, понеже нямаше как подобен пазар за плът да не бъде разкрит толкова дълго. Отдел „Нравствени престъпления“ например знаеше всичко. От затвора също би трябвало да знаят. Само че никой не даваше пет пари. Сигурно пиците бяха дяволски вкусни.

Наш угаси двигателя, изхлузи се от колата и устремно пресече улицата. Подхлъзна се на един заледен участък в края на тротоара, успя да запази равновесие и отвори вратата на „Пицата на Кармин“.

Ароматът вътре беше божествен.

Момче на около шестнайсет с фирмена фланелка с логото на „Пицата на Кармин“, лекьосана със сос, го изгледа иззад тезгяха:

– Парче или цяла?

Кухнята бе разположена зад тезгяха – открита, напълно видима. Поне половин дузина пещи работеха с пълна пара, наоколо се суетяха петима – бъркаха соса, миеха чинии, месеха тесто… Господи, колко беше гладен! Опита се да не гледа натам.

– Може ли да говоря с управителя ви?

Хлапето подбели очи и извика през рамо:

– Ади, още едно ченге се домъкна!

– „Още едно ченге“? Много ли ченгета идват?

Хлапето не отговори, а се запъти към кухнята, без да промълви и думичка.

Миг по-късно от вратата до мивката излезе жена на около петдесет, облечена в бял пуловер и черен клин. Сигурно тежеше към сто и четирийсет килограма. Наш с интерес наблюдаваше как жената се обръща настрани, за да се промуши между масите и фурните и да стигне най-накрая до тезгяха. Изгледа го от глава до пети и се подсмихна:

– Какво?

– Не съм дошъл за пица – поясни Наш.

– Глупости! Дори ченгетата, които ни доят, плюскат пица. Идвай насам.

Тя се врътна кръгом и се запровира обратно.

Наш я последва.

Заведе го в тесен офис, препълнен с кашони, и му нареди да затвори вратата. Той се подчини. Тя се тръсна в един въртящ се стол зад бюрото и се облегна назад.

– Казах на оня Уорник всичко, което знам. Той ме предупреди, че и вие ще дойдете въпреки всичко. Каза, че дори може да домъкнете и федералните, за да се опитате да ме сплашите. Пълна загуба на време, мен ако питате, но тъй и тъй сте дошли, изпейте си урока. Само гледайте да сме приключили, преди да стане време за вечеря, че тогава е пълна лудница.