Последната императрица [bg]

— Добре дошли в Забранения град — каза Цъ Си на безупречен мандарински. — Очите ви са наистина толкова забележителни, колкото разказват.

— Надявах се на по-дружелюбно посрещане — отвърна Рандъл.

Цъ Си погледна към прицелилите се в госта й стрелци.

— Ще бъде недружелюбно, ако пуснат стрелите си — рече тя. — Не бива да забравяте, Рандъл Чен, че ви смятат за виновник за разбиването на армиите ни при крепостите Дагу и в битката при моста Осем ли.

— Стратегията на армията ви беше глупава — отвърна Рандъл. — Сенге Ринчен смяташе, че численото превъзходство е начинът за победа над червените дяволи.

— А вашият начин да ги победите какъв е? — веднага попита Цъ Си.

— Има много начини да се победи арогантен противник — каза Рандъл. — Първата стъпка е да разбереш слабите му места. Едва тогава може да се мисли за победа.

— Те могат ли да бъдат победени?

— Те имат много слабости — отвърна Рандъл.

Рандъл бе поразен от грациозността и красотата на императрицата. Не би трябвало да е изненадан след всичко, което бе прочел в историческата литература, но въпреки това не бе очаквал тя да бъде така бляскава… и тъй привлекателна.

Цъ Си също бе впечатлена от красивия млад мъж, който стоеше пред нея. Беше висок за китаец, мускулест и с добри пропорции. Жалко, че в крайна сметка трябваше да го убие.

— Много дръзко от ваша страна сам да дойдете в Пекин — каза тя.

— Повикахте ме и съм тук.

Цъ Си се престори на изненадана.

— Не съм правила подобно нещо!

Рандъл се усмихна.

— Ако не ме бяхте извикали, сега нямаше да бъдете на този двор. А в Дзъхол със съпруга си.

Цъ Си разтегли устни в усмивка.

— Така е — отвърна тя. — Синът на небето и съветът му избягаха от Забранения град като мишки от котка. А аз останах да защитя онова, което бе изоставено така своеволно. В името на Сина на небето ще направя всичко необходимо, за да запазя това място и властта на Цин.

— В такъв случай трябва да приготвите връщането на Хари Паркс и хората му на лорд Елгин. Задържането им ви поставя в по-голяма опасност, отколкото си давате сметка.

— Значи сте дошли за приятеля си Хари Паркс, така ли?

— Не ми е приятел — отвърна Рандъл.

— В такъв случай може би идвате да освободите врага си Хари Паркс?

— Той не е мой враг, а ваш — отговори Рандъл.

— Тогава защо трябва да бъде освобождаван?

— Затварянето му носи повече злини на Средното царство, отколкото осъзнавате. Той е най-довереният преговарящ на лорд Елгин. Без него лордът става непредвидим, а нито вие, нито принц Кун имате нужда от подобно поведение. Сведенията ни са, че Хари Паркс е бил заловен, докато е бил с белия флаг на преговорите. Това жегна силно британците, тъй като те се смятат за почтени мъже, които държат на думата си. — Преди Цъ Си да реагира пренебрежително. Рандъл добави: — И двамата сме съгласни, че британците и французите нито са почтени, нито може да им се има доверие.