Последната императрица [bg]

— Не отивайте там — замоли го Рандъл.

Но въпреки това губернатор Ю изпълзя до прага и впери поглед в кухнята. Старецът мълчеше, докато гледаше ужасяващата сцена. После падна на пода и заби нокти в лицето си.

— Вие ми сторихте това! — изплака той. — Вие го сторихте!

— С каква информация разполагате за Хари Паркс? — хладно попита Рандъл.

— Как смеете! — изкрещя губернатор Ю. — Как смеете!

— Ще ми кажете това, за което съм дошъл — отвърна Рандъл. Нямаше да го утеши, ако тръгне да обяснява защо е бил атакуван градът. — Къде е Хари Паркс?

— Проклинам вас и рода ви — изсъска губернатор Ю.

— Аз вече съм прокълнат! — гневно отвърна Рандъл. — Не е ли очевидно?

Губернаторът беше потресен от леда, който видя в очите му.

— Вие сте самият дявол — прошепна той. — Дяволът.

— Ще ми кажете каквото искам да знам — рече Рандъл и сграбчи губернатор Ю за гърлото. — Само така може да се спре всичко това! — Той стегна хватката си около гръкляна на стареца. — Кажете ми или ще умрете.

— Беше преместен… от Министерството на наказанието — изхриптя най-сетне губернатор Ю. Рандъл леко отпусна хватката си и му даде знак да продължи. — Вчера следобед получих съобщение по пощенски гълъб. Преместен е в храма Каомио. Гост е на императрица Цъ Си. Синът на небето напуска Забранения град… заминава за Манджурия още днес. Принц Кун движи всичко на негово място.

Рандъл го пусна и губернаторът се строполи безпомощно на пода.

— Дано умрете хиляда пъти за безчестието си! — извика старецът, който отново беше намерил кураж.

— Бъдете спокоен, губернаторе, не се боя от смъртта — отвърна Рандъл. — Боя се да живея с онова, което извърших.

На излизане от портите Рандъл се размина с драгуните, които бяха пратени да се разположат в града. Беше твърде късно, осъзна той. Войниците трябваше да са тук осемнайсет часа по-рано. В резултат хиляди невинни бяха платили прескъпо, когато кулитата бяха дали воля на злата си невъздържаност. Рандъл знаеше, че е трябвало да очаква подобни изстъпления. Беше изучавал подробно историята в продължение на близо два месеца преди прехвърлянето, но въпреки това беше различно, когато виждаше всичко със собствените си очи — миризмата на смърт, шокът от прясната кръв, изцъклените очи на мъртво дете. Беше по-зашеметяващо, отколкото би могъл да си го представи. А Уилсън го беше предупредил точно за този провал — че познаването на бъдещето и разбирането на злините, на които е способен човек, е нещо, което трябва да бъде добре разбрано предварително. В противен случай шокът от тази сурова омраза и несправедливост може просто да докара човек до лудост.