Последната императрица [bg]
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-562-5
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последната императрица [bg]». Краткое содержание книги:
Заплетен трилър, съчетаващ исторически факти и ярки персонажи. Дейли Телеграф
Уилсън се усмихна.
— Не очаквах подобен комплимент от вас, учителю Лъ Дан.
— Не бъркайте комплимент и факт — отвърна старецът. — У вас виждам нещо, което не съм виждал досега. Когато разбера какво е, ще ви кажа. — Той продължи да наблюдава изпитателно Уилсън. — Разбирам, че голяма част от ставащото тук е забулено в тайна. Признавам, че има място за тайни. Не се бойте, нямам желание да научавам какво се опитвате да скриете. — Лъ Дан се ухили. — По реакцията ви виждам, че се тревожите да не би Рандъл да ми е разказал нещо. Уверявам ви, той спази уговорката си с вас. Още преди да дойде тук, ясно каза, че няма да разкрие причината, поради която е дошъл. Така че моля да ме разберете. Щях да бъда много разочарован от ученика си, ако наруши това обещание.
— На Рандъл може да се има доверие — отвърна Уилсън. — Никога не съм се съмнявал в това.
В отговор старецът едва-едва помръдна очи, сякаш подозираше, че Уилсън е несигурен.
— Рандъл ми каза, че искате да участвате в сутрешната ни тренировка — каза Лъ Дан.
— За мен ще бъде чест, учителю — отвърна Уилсън.
— Тъй да бъде. — Старецът погледна изсветляващото небе. Някъде от запад пропя птица, докато летеше в гората. — Слънцето скоро ще ни дари с още един ден. — Лъ Дан посочи трите оранжеви постелки, поставени в кръг на грижливо подстриганата трева. — Моля, седнете.
Все така съсредоточен и с безизразна физиономия, Рандъл седна с кръстосани крака на меката правоъгълна постелка. Уилсън последва примера му и зае дзен поза — изправен гръб и стиснат десен юмрук, притиснат в отворената длан на лявата ръка.
Тримата останаха в тази позиция, докато Лъ Дан вдишваше дълбоко и издишваше, а Рандъл и Уилсън му подражаваха. Уилсън използва момента да разгледа по-внимателно шаолинския учител. Кожата му почти не беше набръчкана, мускулите му бяха развити и стегнати. Главата му бе плешива отгоре, а косата отстрани бе съвсем бяла и въздълга. Лешниковите му очи излъчваха ведрина. Старецът не изглеждаше особено опасен, но си личеше, че е много учен.
— За да постигнем хармония — с тих, дълбок глас каза Лъ Дан, — трябва да следваме петте принципа на живота. Първият се нарича Дао, или Път. Посоката на живота, истинската цел, трябва да бъде набелязана — не може да има объркване относно задачата ви. Вторият се нарича Тиен, или Небе. Целта на действията трябва се определя ясно и успехът да се определя лесно. Третият принцип е Ди, или Земя. Всички неща трябва да са хармонични, в противен случай ще бъдат в конфликт със Земята и нейните сили. Четвъртият е Гиан, или Водачество. Без него не може да се постигне успех. И петият е Фар, или Закон. За да бъдем в хармония, трябва винаги да действаме с уважение и достойнство.
Лъ Дан пое дълбоко дъх.
— Повтаряйте след мен. Дао.
Рандъл и Уилсън повториха думата.
— Тиен.
Отново повториха.
— Ди.
— Ди — казаха те.
— Гиан.
— Гиан — като ехо отвърнаха двамата.
— Фар.
— Фар.
— Това са петте принципа — тихо рече Лъ Дан. — Дао… Тиен… Ди… Гиан… Фар. — Той отново пое дълбоко дъх. — Път… Небе… Земя… Водачество… Закон. — Ново дълбоко вдишване. — За да успее във всяко предизвикателство, човек трябва да прави преценки. Всеки воин, влизащ в битка, ще направи преценка преди началото на сблъсъка. Онзи, който търпи поражение, е човекът, който не взема предвид всичко. Пълната преценка води до победа. Непълната преценка означава поражение. — Лъ Дан изостави дзен позата и сложи ръце на коленете си. — Погледнете на изток.
Приближаващото хоризонта слънце вече бе оцветило небесния купол в светлосиво.
— Дао… Тиен… Ди… Гиан… Фар — повтори той. — При всяко ваше планиране трябва да имате предвид петте принципа, ако целта ви е успех. — Лъ Дан отмести спокойния си поглед от изсветляващото небе към Уилсън. — Да, вие сте човек, видял много — отново каза той. — И в резултат знаете много.
— Не се заблуждавайте по дрехите ми — отвърна Уилсън. Беше облечен в черната си униформа на Меркуриевия екип. — Не съм особено учен човек.
Лъ Дан отмести поглед.
— Извинете, господин Даулинг. Грубо е от моя страна да ви зяпам.
— Защо мислите, че знам толкова много? — попита Уилсън.