Последната императрица [bg]

Гласът на Лъ Дан наруши тишината:

— Господин Даулинг, умът ви бъбри толкова силно, че чак аз го усещам. Съветвам ви да се съсредоточите върху слънчевата светлина, която скоро ще се появи на хоризонта. Златните лъчи са пътували чак от Слънцето, за да преживеете този интимен момент. Не го пропилявайте, като се разсейвате.

Уилсън пое дълбоко дъх и се загледа във все по-светлото небе. В същия миг златните лъчи блеснаха във всички посоки през хълмовете и долините на Калифорния по-ярко и по-бързо, отколкото Уилсън бе виждал досега. Топлото сияние докосна лицето му и той някак осъзна осем минутното пътуване, необходимо на топлите лъчи да достигнат кожата му от звездата джудже, около която обикаляше планетата. Изведнъж съзнанието му се успокои, празно като неизписан лист хартия.

Лъ Дан се усмихна, но не каза нищо.

След десетина минути стана от постелката си и разкърши врат.

— Господин Даулинг, добре дошъл сте да започнете физически упражнения с нас, но накрая задачите ще станат прекалено трудни за вас. Постарайте се според възможностите си, а когато решите, ни оставете. Благодаря ви, че споделихте тази сутрин с нас. За мен бе удоволствие да се запознаем.

След това Лъ Дън зае дзен позата и се поклони в кръста, без да откъсва поглед от Уилсън. Уилсън също му се поклони, после се поклони и на Рандъл, който му върна жеста.

Лъ Дан се обърна към яркото слънце и започна серия бавни тай-чи движения, които Уилсън повтори без особени трудности. Харесваше му да следва копринените движения на шаолинския учител и ученика му, които без усилия започнаха 108-те упражнения от Залата на дървените хора — всяка поза от изкуството на Шаолин.

— Овладейте цялата си сила — говореше Лъ Дан, докато изпълняваше първите няколко пози. Той завъртя бавно тялото си на една страна със свит юмрук. — Когато се завъртате, опитайте се да си представите, че сте бързи и силни като виещ порив на вятъра, способен да измести и самите звезди от местата им. — Дланите му бавно се разтвориха и той разпери ръце. — Че се протягате като облаци, обгръщащи луната. — Без да бърза, приклекна в следващата позиция. — Стойте твърдо, сякаш краката ви са непоклатими като планини. Това се нарича позата на коня и тя е основната в кунгфу.

След трийсет пози, съпроводени с подобни коментари и описания, движенията станаха по-сложни и Лъ Дан замълча. Гъвкавостта и силата, която покачваха той и Рандъл, бяха невиждани за Уилсън. Той разбра, че вече не може да ги следва, и затова спря и се отдръпна. След като няколко минути наблюдава тренировката им, му стана ясно, че Рандъл е несъмнен майстор на бойните изкуства. Уилсън гледаше как той бавно се изправя на ръце, после прехвърля цялата си тежест на темето си и за момент отлепя длани от земята — също като Лъ Дан. Двамата буквално стояха на главите си.

Стоящият отстрани Уилсън постепенно започна да разбира защо Рандъл е бил избран за Надзирател на тази мисия. Той бе психически стабилен, обучен от шаолински майстор, физически съвършен и нямаше равен на себе си в бойните умения. Като се прибави към това китайският му произход, решението бе очевидно. Единственият въпрос сега бе как ще се справи с мисията и с безочливото искане на Г. М., с което скоро щеше да бъде натоварен.