Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Така го правят в Чикаго [bg]
Така го правят в Чикаго [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Така го правят в Чикаго [bg]

Электронная книга - «Така го правят в Чикаго [bg]». Краткое содержание книги:

От създателя на телевизионния сериал „Студени досиета“ и автор на „Петият етаж“. В подземния свят на Чикаго границите между служителите на реда и престъпниците са твърде условни. Преди осем години извършителят на брутално изнасилване успява да избяга от полицията и случаят е потулен. Но днес по плашещо подобен начин започват да умират хора и първият от тях е Джо Гибънс, бившият партньор на частния детектив Майк Кели — един истински Филип Марлоу на ХХІ век. Само ден след като се е обърнал с молба за помощ по старо дело за изнасилване към него, Джо е намерен мъртъв на брега на езерото и Майк осъзнава, че ще му се наложи да навлезе в дълбоки води. Действията на върлуващия в града престъпник застрашително напомнят тези на осъден на смърт сериен убиец, който очаква изпълнението на присъдата си. Ситуацията се усложнява, защото резултатите от най-новите ДНК експертизи доказват недвусмислено участието му в последните престъпления — нещо на пръв поглед невъзможно и дълбоко объркващо. Известна телевизионна водеща проявява необясним интерес към разследването, намесва се и вездесъщата чикагска мафия. А когато най-добрата приятелка на Майк и експерт в отдел „Студени досиета“ е жестоко убита, той трябва да допусне наистина невероятното, за да разреши най-заплетения случай в кариерата си.
„Майкъл Харви е за Чикаго онова, което е Елмор Ленард за Детройт, а Реймънд Чандлър — за Лос Анджелис.“ — Ню Йорк Таймс
1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 94
Перейти на страницу:

— Истинското й име е Мери Бет. Две години по-млада от Илейн.

Седнахме на леглото. Фермерът и аз. С годишника помежду ни. Аз плъзнах пръст по фотографията, а Сам започна да разказва.

— Ремингтън е моминската фамилия на майка им. Открили я мъртва на дъното на някакъв кладенец. Лицето й било смазано с чук, но всички твърдели, че се е препънала и паднала. Когато майка й умряла, Мери Бет била десетгодишна. Може и да ти прозвучи зле, мистър Кели, но това била най-хубавата част от живота на момичето. Баща й я изнасилил, когато навършила дванайсет. Тук, в плевника до къщата. Искал да й бъде първият. А после започнал да я предлага на приятелите си.

Сам помълча известно време.

— Мери Бет избяга от дома си и дойде в Оклахома. Аз бях ерген. Мислех, че никой не може да ме открие, но моята племенница успя да го направи. Разказа ми какво се е случило. Една нощ баща й отново се появил в стаята й, но тя била подготвена. Борила се със зъби и нокти. Той я мушкал с ножа си. И до ден-днешен има белег под ключицата. Мери Бет му върнала услугата и забила вила в гърлото му. Той умрял от загуба на кръв. А момичето си събрало багажа и тръгнало да ме търси.

Уредих нещата с шерифа и Мери Бет се върна в Седан. Аз дойдох с нея и направих всичко възможно да заместя баща й. С течение на времето научих, че е правел същото и с другите си дъщери, след като навършели дванайсет. Нещо като отбелязване на съзряването.

На лицето на Сам се появи тъжна усмивка, той се размърда на леглото.

— Честно казано, не станах добър баща. Ролята на чичо ми прилягаше по-добре. Илейн изгаряше от нетърпение да се махне. Не можех да я обвинявам. Лошите спомени бяха твърде много. Замина веднага след като завърши гимназия. Стигна до Чикаго, където намери смъртта си. Мери Бет я последва. По всичко личи, че ти знаеш повече от мен за тази част от живота й. Поддържах връзки само с най-голямата. Е, само по една картичка за Коледа, но и това е нещо, когато човек започне да остарява.

— Най-голямата?

— Да, третата сестра. Първата, която татенцето оправил. И най-умната. Вероятно и най-упоритата. Завърши един от местните колежи, взе диплома и се махна от Седан. Твърдо решена да се справи. Никога не поиска нищо.

Бекър свали друг годишник и го разгърна. Беше от 1988 г.

— Ето я. Редактор на училищния вестник.

Погледнах най-голямата от трите сестри. Пет минути по-късно вече бях на път за летището. С двата годишника на седалката до мен.

55

Малко след три сутринта отново ме налегна самотата. Бях се борил с нея по целия път от Канзас до късно през нощта. Но тя все пак успя да вземе връх. Ние с нея бяхме стари познати. Включително и когато не се чувствахме много комфортно в компанията си. Познавах всичките й номера, усещах пристъпите й. Болката, която се промъкваше през деня. Спомените, които ме спохождаха в малките часове на нощта.

С годините ставах все по-силен. Не имунизиран, разбира се. Просто по-способен да победя бурята. Оставях самотата да се развихри, да вземе своето и да си отиде. Знаех, че има край, защото вече бях стигал до него. И самотата го знаеше. Тъкмо в това се крие предимството ми.

И въпреки че вече съм на трийсет и пет, понякога става така, че ме боли много по-силно, отколкото съм допускал.

Беше една от поредните подобни нощи. Проблемът беше, че не знаех каква е причината. Ако бе заради Даян, нещата бяха ясни. Но ако не беше заради нея, значи чувството нямаше обект. Това вече беше страшно. Непозната мутация на болестта, за която най-вероятно нямаше лек.

Телефонът иззвъня сякаш в потвърждение на тъжните ми мисли. Погледнах дисплея, върху който се изписа номерът на човека, който ме търсеше. Едно чудесно изобретение, което понякога се превръща в генерална репетиция на житейските мъки. Изчаках да звънне още веднъж, след което вдигнах слушалката.

— Здравей.

Гласът й беше тих, но буден. Сякаш беше закъсняла някъде. Без уиски, но будна.

— Спиш ли, Майкъл?

— Да кажем, че съм полузаспал.

Запитах се откъде се обажда. От спалнята си. По мобилния. Фоайето отдолу. После разбрах. Стоманеното стържене по релсите на влака, който минаваше край прозореца ми, се смеси със звука, който идваше от слушалката. Едновременно.

— Предполагам, че прикритието ми рухна — рече тя.

1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 94
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)