Така го правят в Чикаго [bg]

— Кога мога да действам?

— В момента влизам в сградата на Канал шест. Ще ти се обадя веднага след като приключа.

Моето момиче с кръстословиците го нямаше на рецепцията. Още по-добре. Днес едва ли ще е щастливият й ден. Родригес ме чакаше в малък офис непосредствено до студиото. Държеше чаша кафе и правеше отчаяни опити да избегне разговора с един от продуцентите на Даян.

— Оставете ни една минута сами, моля — рече той.

Продуцентът ме разкъса с поглед, но все пак излезе.

— Току-що ми се обади Бенет Дейвис — каза Родригес. — Щял да се предаде, но иска споразумение. В един часа ще бъде в централното управление.

— Спомена ли ти някакви подробности?

— Не, но ще го направи. Имам опит с такива типове. Той вече няма желание да се бори. Освен това разполагаме с предварителните ДНК резултати от пурата.

— Съвпадение?

— Почти сигурно — кимна Родригес и добави: — Дейвис ме помоли да ти предам, че в „Кръстникът“ нещата стават много по-лесно, отколкото в реалния живот. Просто нямал достатъчно кураж.

Запитах се как може да се глътне един куршум в реалния живот. Не успях да се сетя за нещо по-гадно. После си представих живота в трудни условия. За бивш прокурор, попаднал в затвора.

— Според мен няма да изкара дълго в затвора.

Родригес вдигна рамене.

— Със сигурност ще стане обект на групово изнасилване още първата нощ. После нещата ще зависят от това, което може да прави за тях отвътре. И дали ще може да си плаща. Ако трябва да се обзаложа, бих казал, че няма шансове.

Главата на Даян надникна през процепа на вратата. Погледът й беше напрегнат.

— Ще ни оставиш ли за малко сами, Винс? — попитах аз.

— Разбира се — кимна той. — И бездруго трябва да вървя. — Обърна се към Даян и добави: — Не успях да ти кажа, че Бенет Дейвис ще се предаде в полицията. В рамките на един час.

— Веднага ще изпратим екип — отвърна тя.

— Няма да стане — поклати глава Родригес. — Дейвис ще бъде сам. Аз вече му обещах, че няма да има репортери. Предлагам ти следното: след като го арестуваме, ще го попитам иска ли да разговаря с теб. Може би пак ще извадиш късмет.

— Благодаря — каза Даян.

Детективът излезе.

— Ти имаш голям късмет — обадих се аз. — Всъщност много повече от голям късмет.

Даян пристъпи към мен, уви ръце около шията ми и облегна глава на гърдите ми.

— Вярно е — въздъхна тя. — Просто ставам алчна. Искам всичко.

— Знам.

— А ти как си, скъпи? Снощи ми се видя малко странен.

Извадих годишниците от спортния сак, който носех със себе си. Сложих ги на бюрото до мен и рекох:

— Сам Бекър ти праща много здраве.

Тя погледна годишниците, после погледна мен. Видях пулса в трапчинката на шията й.

— Значи вече знаеш.

— Разкажи ми.

— Сам вече го е направил.