Така го правят в Чикаго [bg]

Той се спря.

— Полард е твоята грешка — рекох. — Единствената ти голяма грешка.

Дейвис се върна на скамейката, измъкна една пура и започна да я търкаля между пръстите си. Мълчеше и слушаше.

— Навремето името ти не излезе в пресата, защото беше млад и зелен. Но си бил част от екипа по делото „Грайм“. Донован те е запомнил.

Измъкнах снимката на прокурорския екип по делото „Грайм“ и му я показах.

— Този най-отзад си ти. На колко години беше тогава? На двайсет и шест, нали?

— На двайсет и пет.

— Проклетото дете чудо, а? Никой от нас дори не подозираше.

— Мразя гадната снимка — оплака се Дейвис. — Единствената, на която сме целият екип.

— Ти си сключил споразумението с Полард. Наложи ми се да преровя пет кашона с документи, докато го открия. Предложил си му имунитет срещу показания.

— Той беше ключът към решаване на делото — отвърна Дейвис. — Най-близо до онова, на което му се вика очевидец.

— Но не си разбрал, че твоят очевидец всъщност е съучастник на Грайм.

Дейвис сепнато ме погледна, ченето му увисна.

— Спокойно, Бенет — рекох. — Тук все още няма от какво да се тревожиш. Пурата доказва без никакво съмнение присъствието ти в къщата на Полард. Но има и още нещо.

Измъкнах няколко листа.

— Това са архиви от Управлението на затворите.

Оставих ги на пейката, но Бенет не ги докосна.

— Не са нещо особено, но регистрират всичките ти посещения през годините. Двайсет и три срещи с Грайм в отделението на осъдените на смърт. Още не сме говорили с него, но той със сигурност ще те издаде.

Бенет Дейвис се усмихна. С озъбената усмивка на обречен човек.

— Кога Грайм те шантажира за пръв път? — попитах.

Дейвис драсна клечка кибрит и я поднесе към пурата си. От устата му излетя облак дим, гъст и равномерен, който за миг ни раздели. После димът се разсея и Бенет Дейвис отново се появи.

— По дяволите, Кели. Просто си прекалено добър. Не, вземам си думите назад. Не си добър, а просто си късметлия. Грайм действително се свърза с мен. Стана една година след присъдата. Доста се позабавлява с мен. Направи ме на нищо. Нарече ме тъпак, защото съм предложил имунитет на един сериен убиец. „Как ще погледнат на това обикновените избиратели?“, непрекъснато хихикаше той. Полард се оказа негово протеже. Животното, което го замества на улицата. Нищо не можех да направя.

— Кога се случи за пръв път?

— Ремингтън беше първата. Поне за мен.

— И ти уреди нещата?

Дейвис отмести поглед и кимна.

— Уредих ги и още как. Затворих устата на всички, които трябваше. Някои купих, с другите просто блъфирах.

— Като Гибънс?

— Той не знаеше нищо. После стана по-лесно. Повечето от жертвите бяха проститутки. Поне в началото. Случаи без особено значение за обществото. След като Полард започна да използва презервативи, отстранявайки възможността да остави материал за ДНК по жертвите си, нямах проблеми.