Така го правят в Чикаго [bg]

На пътеката се появи жена с добре поддържана външност, която разхождаше кученцето си. Тя мина покрай нас, дари ни с широка усмивка и продължи нататък. Дейвис пусна пурата между краката си.

— Нещата между нас можеха да бъдат по-различни — въздъхна той. — Но решението беше нейно. Взе го отдавна, преди години. А за последните събития просто нямах избор. Никакъв избор.

Вдигна глава да ме погледне и разпери ръце.

— Ако трябва да бъда честен, ще кажа, че пак бих го направил, стига да имаше начин да се измъкна. Не е лесно да се живее с подобно бреме, но такова е положението.

Преброих до десет, за да попреча на ръката си да посегне към пистолета. Може би Бенет искаше точно това. Бързо и безпощадно раздаване на правосъдие. Но не и от мен. Не и днес.

— Знаеш ли какво се питам? — рекох. — Ендшпилът. Как възнамеряваше да се измъкнеш?

Бившият ми приятел сви рамене.

— Екзекутират Грайм.

— А после?

— После Даниъл Полард изчезва и проблемът е решен.

— С услугите на човек като Джо Палермо?

— И това ли знаеш? Много интересно.

Бенет Дейвис се усмихна. Последната усмивка, която видях на лицето му.

— И тъй, какво правим? — подхвърли той.

— Ела да се поразходим — рекох.

Станахме от скамейката и тръгнахме по алеята.

— Имаш ли още някоя пура?

Дейвис отряза връхчето на пурата и ми я подаде.

Запалих, вдъхнах дима и попитах:

— Спомняш ли си финалната сцена от „Кръстникът: Част втора“?

— Спомням си я.

— Майкъл изпраща Том Хейгън да посети Франки Пентанджели в затвора.

— Да, Майкъл, помня тази сцена.

— Франки задава същия въпрос на Том. А той му разказва какво са направили римляните след проваления заговор срещу императора.

— Влезли в горещата вана и прерязали вените си.

— Точно така са постъпили, Бенет. Но за твоето семейство никой няма да се погрижи. А ти не заслужаваш гореща вана. Ще ти предложа съвета, който ми даде един приятел италианец.

Разказах на Дейвис за Вини Делука, за неговите каноли и за куршума в кабинката в тоалетната.

— Резултатите от ДНК пробата ще бъдат готови след три дни, Бенет. После нещата ще бъдат поети от прокуратурата. И от всички останали, които искат смъртта ти.

— Справедливо е — кимна Дейвис.

— Повече, отколкото заслужаваш.

Дейвис се насочи към близката скамейка.

— Ще поседя тук и ще си помисля — рече той.

— Сбогом, Бенет.

Обърнах му гръб и си тръгнах. Изминах двайсетина метра, преди да чуя гласа му.

— Още нещо, Майкъл.