Махалото на Фуко
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Махалото на Фуко». Краткое содержание книги:
Умберто Еко е италиански културолог, семиотик и философ, автор и на романите „Името на розата“, „Островът от предишния ден“, „Баудолино“ и „Тайнственият прамък на кралица Лоана“.
— Започвам да се страхувам.
— Успокой се, миличка, те са тук, но колко съм глупав! Когато казват, че не са, аз ще мисля, че са, и така веднага ще ги разпознавам. Разпознатият Розенкройцер е половин Розенкройцер. Той става безопасен и можеш да го изгониш през прозореца като муха.
— А Алие? Той се мъчи да ни убеди, че е граф Сен-Жермен. Естествено, докато ние се убедим, че не е. Следователно е Розенкройцер. Или не е?
— Слушай, Ампаро, хайде да спим.
— А, не. Сега искам да чуя края.
— Това е. Всеобщо разложение. Всички са Розенкройцери. През двадесет и седма се появява „Новата Атлантида“ на Бейкън и читателите смятат, че той говори за страната на Розенкройцерите, макар той изобщо да не ги споменава. Нещастният Йохан Валентин Андрее умира, продължавайки да се кълне или че не е виновен той, или че ако е виновен, го е направил на шега, но стореното е сторено. Имайки предимството, че не съществуват, Розенкройцерите са навсякъде.
— Като Господ-Бог…
— Чакай, чакай… Я да видим, значи Матей, Лука, Марк и Йоан били четирима веселяци, които се събрали някъде и решили да изиграят шега, като измислят една личност, уговарят се в общи линии за основните факти и после, давай, за останалото всеки е свободен, а след това ще се види кой е съчинил най-сполучливия разказ. И така, четиримата приятели се събират, разменят си писанията и започват да се критикуват един друг: Матей е най-правдоподобен, но набляга прекалено много на историята с пророка. Марк се е справил доста добре, но е малко разхвърлян, Лука е най-елегантен, трябва да му се признае, Йоан прекалява с философията… Но, общо взето, книгите се харесват, тръгват от ръка на ръка и когато четиримата си дават сметка какво става, вече е късно. Павел вече е срещнал Иисус по пътя за Дамаск. Плиний започва своята анкета по заповед на разтревожения император, цял куп апокрифи твърдят, че и те знаят сума подробности… Ти, апокрифен читателю, мое подобие, мой братко…166 Петър се навива, изживява се насериозно, Йоан заплашва, че ще разкрие истината, Петър и Павел го залавят, оковават го на остров Патмос и горкичкият получава халюцинации: вижда скакалци на рамката на леглото, накарайте тези тръби да млъкнат, откъде иде тази кръв… И се пуска слух, че пие, че е от склерозата… А ако наистина е станало по този начин?
— Така е било. Чети Фойербах вместо тези книжки.
— Ампаро, съмва се вече.
— Ние сме луди.
— „Зората с пръсти на Розенкройцери леко милва вълните…“167
— Да, добре. Това е Йеманжа, чуваш ли я?
— Готова ли си за една розенкройцерска тайна?
— Един тинтинабулум ли?
— Ти си моята „Бягаща Аталанта“.
— О, моя Вавилонска куло…
— Искам Златното руно, бледо и розово като морска раковина…168
— Шш-т… Silentio post clamores.
31
Възможно е така наречените Розенкройцери, обикновено обявявани за такива, в действителност да са били само розокръстници… И дори е сигурно, че в никакъв случай не са били Розенкройцери поради простия факт, че са участвували в подобни организации, което може да изглежда парадоксално на пръв поглед, но въпреки това е напълно разбираемо…