Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Махалото на Фуко
Махалото на Фуко - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Махалото на Фуко

Электронная книга - «Махалото на Фуко». Краткое содержание книги:

Трима приятели, два противодействащи заговора, една демонична секта, едно махало-убиец в сянката на Айфеловата кула и още много съставки в алхимичната смес на тайнствената история на мистиката на всички времена.
Умберто Еко е италиански културолог, семиотик и философ, автор и на романите „Името на розата“, „Островът от предишния ден“, „Баудолино“ и „Тайнственият прамък на кралица Лоана“.
1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 273
Перейти на страницу:

— Започвам да се страхувам.

— Успокой се, миличка, те са тук, но колко съм глупав! Когато казват, че не са, аз ще мисля, че са, и така веднага ще ги разпознавам. Разпознатият Розенкройцер е половин Розенкройцер. Той става безопасен и можеш да го изгониш през прозореца като муха.

— А Алие? Той се мъчи да ни убеди, че е граф Сен-Жермен. Естествено, докато ние се убедим, че не е. Следователно е Розенкройцер. Или не е?

— Слушай, Ампаро, хайде да спим.

— А, не. Сега искам да чуя края.

— Това е. Всеобщо разложение. Всички са Розенкройцери. През двадесет и седма се появява „Новата Атлантида“ на Бейкън и читателите смятат, че той говори за страната на Розенкройцерите, макар той изобщо да не ги споменава. Нещастният Йохан Валентин Андрее умира, продължавайки да се кълне или че не е виновен той, или че ако е виновен, го е направил на шега, но стореното е сторено. Имайки предимството, че не съществуват, Розенкройцерите са навсякъде.

— Като Господ-Бог…

— Чакай, чакай… Я да видим, значи Матей, Лука, Марк и Йоан били четирима веселяци, които се събрали някъде и решили да изиграят шега, като измислят една личност, уговарят се в общи линии за основните факти и после, давай, за останалото всеки е свободен, а след това ще се види кой е съчинил най-сполучливия разказ. И така, четиримата приятели се събират, разменят си писанията и започват да се критикуват един друг: Матей е най-правдоподобен, но набляга прекалено много на историята с пророка. Марк се е справил доста добре, но е малко разхвърлян, Лука е най-елегантен, трябва да му се признае, Йоан прекалява с философията… Но, общо взето, книгите се харесват, тръгват от ръка на ръка и когато четиримата си дават сметка какво става, вече е късно. Павел вече е срещнал Иисус по пътя за Дамаск. Плиний започва своята анкета по заповед на разтревожения император, цял куп апокрифи твърдят, че и те знаят сума подробности… Ти, апокрифен читателю, мое подобие, мой братко…166 Петър се навива, изживява се насериозно, Йоан заплашва, че ще разкрие истината, Петър и Павел го залавят, оковават го на остров Патмос и горкичкият получава халюцинации: вижда скакалци на рамката на леглото, накарайте тези тръби да млъкнат, откъде иде тази кръв… И се пуска слух, че пие, че е от склерозата… А ако наистина е станало по този начин?

— Така е било. Чети Фойербах вместо тези книжки.

— Ампаро, съмва се вече.

— Ние сме луди.

— „Зората с пръсти на Розенкройцери леко милва вълните…“167

— Да, добре. Това е Йеманжа, чуваш ли я?

— Готова ли си за една розенкройцерска тайна?

— Един тинтинабулум ли?

— Ти си моята „Бягаща Аталанта“.

— О, моя Вавилонска куло…

— Искам Златното руно, бледо и розово като морска раковина…168

— Шш-т… Silentio post clamores.

31

Възможно е така наречените Розенкройцери, обикновено обявявани за такива, в действителност да са били само розокръстници… И дори е сигурно, че в никакъв случай не са били Розенкройцери поради простия факт, че са участвували в подобни организации, което може да изглежда парадоксално на пръв поглед, но въпреки това е напълно разбираемо…

(Рьоне Генон, „Общи познания за Посвещаването“, „Едисион традисионел“, 1981, с. 241)

Върнахме се в Рио и аз отново се залових за работа. Няколко дни по-късно в едно седмично списание прочетох за съществуването на някакъв Древен и Всеприет Орден на Розенкройцерите. Предложих на Ампаро да отидем да хвърлим едно око и тя се съгласи, макар не твърде охотно.

Седалището на Ордена се намираше в малка улица, отвън имаше витрина с гипсови статуетки, изобразяващи Хеопс, Нефертити, сфинкса.

Оказа се, че тъкмо този следобед е организирана лекция: „Розенкройцерите и умбандата“. Ораторът беше някой си професор Браманти, референт на Ордена за Европа, таен кавалер на Великия Областен Приорат на Родос, Малта и Тесалия.

Решихме да влезем. Вътре обстановката беше по-скоро неуютна, стените бяха украсени с тантристки миниатюри, представящи змията Кундалини, онази, която Тамплиерите искали да разбудят с целувката по задника. Казах си, че в края на краищата не си е струвало да прекосявам Атлантическия океан, за да открия един нов свят, след като съм могъл да намеря същите неща в седалището на Пикатрикс.

Зад маса с червена покривка и пред немноголюден и доста сънлив президиум беше застанал този Браманти, едър човек, който, ако не беше толкова як, щеше да прилича на тапир. Вече беше започнал да говори, доста красноречиво, но не отдавна, защото беше стигнал само до Розенкройцерите от седемнадесетата династия, от времето на Амозис I.

вернуться

166

Ти, апокрифни читателю… — пародия на Бодлер.

вернуться

167

Зората с пръсти… — пародия на Омир.

вернуться

168

… бледо и розово като морска раковина… — пародия на Маларме.

1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 273
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)