Махалото на Фуко
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Махалото на Фуко». Краткое содержание книги:
Умберто Еко е италиански културолог, семиотик и философ, автор и на романите „Името на розата“, „Островът от предишния ден“, „Баудолино“ и „Тайнственият прамък на кралица Лоана“.
— Винаги правят така. Жадни, неудовлетворени, фрустрирани, нали? Поискай тайнствения съсъд! На ти го!… — Сви на фунийка едно листче. — От най-хубавите е.
— Ето че и ти искаш да забравиш.
— Но аз знам, че е химически, и толкова. Няма загадка, всеки може да бръкне вътре, дори този, който не знае иврит. Ела.
— Почакай. След това Розенкройц отива в Испания и тук се рови в най-окултните доктрини и казва, че все повече и повече се доближава до Центъра на всяко знание. В течение на тези пътешествия, които за интелектуалеца от онова време представлявали наистина наркомания за тотална мъдрост, разбира, че е необходимо в Европа да се основе едно общество и чрез него да насочва властниците по пътищата на знанието и доброто.
— Оригинална идея. Струвало си е да учи толкова. Искам прясна мамая.
— В хладилника е. Бъди добричка, иди да си вземеш сама, аз работя.
— Щом работиш, си мравка, а щом си мравка, бъди мравка и иди за храна.
— Мамаята е сладострастие, следователно за нея отива щурецът. Иначе ще отида аз, а ти ще четеш.
— За Бога, не. Ненавиждам културата на белия човек. Отивам.
Ампаро се запъти към кухничката и на мен ми харесваше да я желая в контражур. А междувременно К. Р. се бе върнал от Германия и вместо да се отдаде на преобразуването на металите, както би му позволило вече неговото огромно знание, решава да се посвети на духовната сфера. Основава Братството, изобретявайки магически език и писмо, които да послужат за основа на знанието на бъдещите братя.
— Само да не изцапам книгата, сложи ми я в устата, не, не се шегувай, да, така. Боже мой, колко е вкусна мамаята, розенкройцлише мути-я-я… А знаеш ли, че това, което са написали Розенкройцерите през първите години, е можело да просвети света, жаден за истина?
— И какво толкова са написали?
— Това е клопката, манифестът не го казва, оставя те с пръст в устата. Това е нещо толкова важно, толкова важно, че трябва да остане в тайна.
— Какви свине!
— Не, не, ох, престани. И все пак Розенкройцерите, както се множат, решават да се пръснат по четирите краища на света със задачата да лекуват безплатно болните, да не обличат дрехи, по които да ги разпознават, да се съобразяват с обичаите на всяка страна, да се срещат веднъж в годината и да не се разкриват в продължение на сто години.
— Извинявай, но каква реформа са искали да правят, след като току-що е била направена една? Какво е измислил Лутер, а?
— Но това е станало преди протестантската реформа. Тук в бележката се казва, че при внимателен прочит на „Fama Fraternitatis“ и на „Confessio“ се разбира…
— Кой разбира?
— Когато се разбира, се разбира. Няма значение кой. Разумът, здравият разум… Ей, какво правиш? Говорим за Розенкройцерите, сериозна работа…
— Ще видиш.
— И така, разбира се, че Розенкройц е роден през 1378 година и умира през 1484-та, на прекрасната възраст сто и шест години, и не е трудно да отгатне човек, че тайното братство е допринесло немалко за Реформата, която през 1615 година е празнувала стогодишнината си. Доказателство е и това, че на герба на Лутер има роза и кръст.
— Оригинално.
— А какво искаш? Лутер да си сложи жирафа в пламъци или разтопен часовник? Всеки е рожба на времето си. Аз разбрах чий син съм, стой мирна, остави ме да продължа. Към 1604 година Розенкройцерите, докато възстановяват част от своя таен дворец или замък, намират една плоча, в която е забит голям гвоздей. Изтръгват гвоздея, пада една част от стената, отваря се врата, върху която е написано с големи букви: POST CXX ANNOS PATEBO…
Вече го знаех от писмото на Белбо, но не можех да не реагирам:
— Боже мой!
— Какво има?
— Също като в един документ на Тамплиерите, който… Това е история, която никога не съм ти разказвал, за един полковник…
— Е, и какво? Тамплиерите са преписали от Розенкройцерите.
— Но Тамплиерите са преди това.
— Тогава Розенкройцерите са преписали от Тамплиерите.
— Ако не си ти, миличка, аз съм загинал.
— А теб, пиленце, те поквари онзи Алие. Сега чакаш Откровението.
— Аз ли? Нищо не чакам аз!
— Толкоз по-добре, внимавай с опиума за народите.
— El pueblo unido jamas sera vencido!150
— Смей се, смей се. Карай нататък, искам да чуя какво са казали тези кретени.
150
El pueblo unido… (Исп.) — Обединеният народ никога няма да бъде победен — цитат от известна песен на чилийската съпротива.