Махалото на Фуко
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Махалото на Фуко». Краткое содержание книги:
Умберто Еко е италиански културолог, семиотик и философ, автор и на романите „Името на розата“, „Островът от предишния ден“, „Баудолино“ и „Тайнственият прамък на кралица Лоана“.
— А Розенкройцерите си мълчат.
— Като риби.
— Отвори си устата. Нали искаш мамая?
— Ох, че е вкусно… Междувременно избухва Тридесетгодишната война и Йохан Валентин Андрее пише „Вавилонската кула“, за да обещае, че най-късно след година Антихристът ще бъде победен, докато някой си Мундус издава „Tintinnabulum sophorum“163.
— Ах, че хубаво звучи: тинтинабулум!
— … От което не разбирам какво точно иска да каже, но във всеки случай е ясно, че Кампанела или някой друг от негово име се намесва в „Испанската монархия“, за да потвърди, че цялата розенкройцерска история е била само развлечение на покварени умове… И толкова. Между 1621 и 1623 година всички замлъкват.
— Така, без нищо ли?
— Да. Уморили са се. Като „Бийтълс“. Но само в Германия. Защото историята наподобява отровен облак. Пренася се във Франция. Една хубава сутрин на 1623 година по стените на Париж се появяват манифести на Розенкройцерите, които предупреждават мирните граждани, че избраниците от главната квартира на Братството са се преместили там и са готови да записват желаещите. Но според друга версия манифестите недвусмислено обявявали, че ставало дума за тридесет и шестима невидими, пръснати по света на групи по шестима, които имали способността да правят невидими и своите привърженици… По дяволите, отново тези тридесет и шестима!…
— Кои са те?
— Същите от моя тамплиерски документ.
— Хора без въображение. И после?
— После се създава масова психоза: едни ги защитават, други искат да ги видят, трети пък ги обвиняват в черна магия, алхимия и ерес, намесват и Астарта164, която ги правела богати, силни, способни да прелитат от едно място на друго, с една дума, скандалът на деня.
— Хитреци са тези Розенкройцери. Каквото и да пуснеш в Париж, то става на мода.
— Май че имаш право, защото чуй сега какво се случва, леле, какво време! Самият Декарт няколко години по-рано бил заминал за Германия да ги търси, но неговият биограф казва, че не ги намерил, защото, както знаем, те се прикривали под фалшива външност. Когато се връща в Париж, вече след появата на манифестите, Декарт научава, че всички го смятат за Розенкройцер. При тогавашната ситуация не му е било кой знае колко весело, а освен това създавало проблеми на неговия приятел Мерсен165, който вече бил прогърмял ушите на всички, че Розенкройцерите били долни същества, бунтари, магьосници, кабалисти, че имали намерение да насаждат извратени доктрини. И тогава, какво мислиш, че прави Декарт? Започва да се показва навсякъде, където може. И понеже всички го виждат и не могат да отрекат, че го виждат, това било знак, че не е невидим и следователно, че не е Розенкройцер.
— Съвсем по метода.
— Разбира се, не е било достатъчно да отрича. Тогава положението било такова, че ако някой те срещне и ти каже: „Добър ден, аз съм Розенкройцер“, това е знак, че не е. Розенкройцер, който уважава себе си, не би го казал. Нещо повече, дори би го отричал на висок глас.
— Но пък не може да се каже, че този, който твърди, че не е Розенкройцер, непременно е такъв, защото, ако аз например казвам, че не съм, не значи, че съм, щом го отричам.
— Но със самия факт, че го отричаш, вече ставаш подозрителна.
— Не е така. Защото какво би направил един Розенкройцер, като знае, че хората не вярват на тези, които твърдят, че са, и подозират онези, които твърдят, че не са? Започва да твърди, че е, за да заблуди, че не е.
— Боже мой! Значи от сега нататък всички, които казват, че са Розенкройцери, лъжат, но всъщност наистина са такива! О, не, не, Ампаро, нека не попадаме в техния капан. Те имат шпиони навсякъде, дори под това легло, и следователно вече знаят, че ние знаем. И значи ще твърдят, че не са.
163
„Tintinnabulum sophorum“ (лат.) — „Звънец на мъдрите“.
164
Астарта — едно от имената на Танит, финикийска богиня на плодородието, любовта и войната.
165
Мерсен (1588–1648) — френски философ и учен физик.