Махалото на Фуко

— Запомнете, тази вечер ще присъствуваме на умбанда. Това значи обладаване не от ориша, а от огуни, които са духовете на мъртвите. И освен това от Ешу, африканския Хермес, който видяхте в Баия, и от неговата спътничка Помба Жира. Ешу е йорубско божество, демон, склонен към злочинства и към шеги, но и в америндската митология е съществувал един бог-веселяк.

— А кои са мъртвите?

— Претос вельос и кабоклос. Първите са стари африкански мъдреци, които предвождали своите хора по време на преселението им, като Реи Конго или Паи Агостиньо… Те са спомен за един по-умерен период на робството, когато негърът вече не е животно, а постепенно се превръща в приятел на семейството, в чичо, дядо. Кабоклос пък са индиански духове, може би девствени, чистотата на първичната природа. В синкретичната умбанда африканските ориша играят ролята на фон, вече напълно споени с католическите светци, и всъщност в ритуала се включват само тези сили. Те пораждат транса: медиумът, „конят“, в определен момент на танца съобщава, че е проникнат от висша сила, и губи самосъзнанието си. Танцува, докато божествената сила не го напусне, и след това се чувствува по-добре, освежен, пречистен.

— Блазе им, каза Ампаро.

— Да, блазе им, съгласи се Алие.

— Влизат в досег със земята майка. Тези вярвания са били лишени от корен, хвърлени в ужасяващия тигел на града и както казва Шпенглер176, в момент на криза меркантилният Запад се връща отново към света на земята.

Пристигнахме. Отвън шатрата изглеждаше твърде обикновена: и тук се влизаше първо в малка градина, по-скромна от тази в Баия, а пред вратата на барачката, нещо като малък склад, намерихме статуетката на Ешу, вече заобиколена от жертвените дарове.

Докато влизахме, Ампаро ме дръпна настрани.

— Разбрах всичко. Не усещаш ли? Онзи тапир, дето изнасяше лекцията, говореше за арийската епоха, а този говори за залеза на Западния свят, „Blut und Boden“, кръв и земя, чиста проба нацизъм!

— Не е толкова просто, миличка, намираме се на друг континент.

— Благодаря за сведението. Велико Бяло Братство! То ви е накарало да изядете своя Бог.

— Онези са католици, миличка, не е същото.

— Същото е, не разбираш ли? Питагор, Данте, Дева Мария и масоните. Всичко е, за да ни попречат на нас. Правете умбанда, не любов!

— Тогава синкретизираната си ти. Хайде, нека видим. И това също е култура.

— Има само една култура: да се обеси последният свещеник с червата на последния Розенкройцер.