Махалото на Фуко
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Махалото на Фуко». Краткое содержание книги:
Умберто Еко е италиански културолог, семиотик и философ, автор и на романите „Името на розата“, „Островът от предишния ден“, „Баудолино“ и „Тайнственият прамък на кралица Лоана“.
— Тези кретени са научили всичко в Африка, не си ли чувала?
— Онези в Африка вече са били започнали да ни опаковат и да ни пращат тук.
— Благодари се на Господа. Можеше да се родиш в Претория. — Целунах я и продължих: — Отвъд вратата открили гробница със седем стени и седем ъгли, осветена по чудесен начин от изкуствено слънце. В средата се издигал кръгъл олтар, украсен с различни надписи или емблеми от типа на Nequaquam vacuum……
— Ква-ква-ква. Подпис: Жабокът.
— Какви ги дрънкаш, това е на латински. Означава „не съществува празно пространство“.
— Слава Богу, иначе представи си какъв ужас!
— Ще пуснеш ли вентилатора, animula vagula blandula ?151
— Ама нали е зима?
— За вас от погрешното полукълбо, миличка. Сега е юли. Имай търпение, пусни вентилатора не защото аз съм мъжът, а защото е от твоята страна. Благодаря ти. И така, под олтара откриват непокътнато тялото на Основателя. В ръката си държи Книгата, преливаща от безкрайно знание, и жалко, че светът не е могъл да я опознае, както се казва в Манифеста. Иначе — „бъл-бъл-бъл, бррр, гъл-гъл-гъл“!
— Какво?
— Това. Манифестът завършва с обещанието за несметно съкровище, което предстои да бъде открито и да донесе смайващи разгадки за отношенията между макрокосмос и микрокосмос. Не си въобразявайте, че сме евтини алхимици и че ще ви научим да произвеждате злато. Това е работа за начинаещи, а ние искаме повече и се целим по-високо, във всеки смисъл на думата. Разпространяваме тази „Fama“ на пет езика, да не говорим за „Confessio“, което е в програмите за следващата седмица. Очакваме отговорите и мненията на учени и любители. Пишете ни, обадете ни се по телефона, кажете ни имената си, да видим дали сте достойни да участвувате в нашите тайни, за които ви създадохме само най-бледа представа. „Sub umbra alarum tuarum, Iehova“.
— Какво значи?
— Това е заключителната фраза. Точка и край. Иначе казано, Розенкройцерите, изглежда, избягват да издават това, което са научили, и само чакат да намерят точния адресат. И нито дума за това, което знаят.
— Като онзи на снимката, дето го гледахме в списанието, когато бяхме в самолета. Ако ми изпратите десет долара, ще ви открия тайната как да станете милионери.
— Но той не лъже. Той е открил тайната. Също като мен.
— Слушай, я по-добре продължи да четеш. Като че ли тази вечер ме виждаш за пръв път.
— Винаги е така, сякаш е за първи път.
— Още по-зле. Не се доверявам на първия срещнат. Възможно ли е ти да ги намериш всичките? Първо Тамплиерите, после Розенкройцерите, но ти чел ли си например Плеханов?
— Не. Чакам да открия гробницата, след сто и двадесет години. Ако Сталин вече не я е разкопал с багери.
— Глупости! Отивам в банята.
30
И вече прочутото Братство на Розенкройцерите обявява, че по целия свят се разпространяват умопомрачителни предсказания. И наистина, едва що тези фантасмагории се появяват (макар „Fama Fraternitatis“ и „Confessio“ да доказват, че става дума за най-обикновено развлечение на извратени умове), веднага се пораждат надежди за всеобща реформа, както и отчасти смешни и абсурдни, отчасти невероятни неща. Така честни и почтени хора от различни страни стават за посмешище само и само да получат тяхната закрила или да убедят себе си, че искат да се разкрият пред тези братя… чрез Огледалото на Соломон152 или друг окултен начин.