Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
— Сигурен ли сте в това? — попита Изабел. — Имаше ли някой при него?
— При кого?
— При Линууд — отвърна тя с леко раздразнение. — Знам, че е болен, но може да се е възстановил достатъчно, за да дойде тук миналата нощ.
— Не. Всъщност снощи той получи пристъп и му беше дадено приспивателно. Лекарят остана при него цяла нощ. — Керн изпита внезапно облекчение. Защо не се беше сетил досега? — Сигурно разбирате, че баща ми не би могъл да направи това.
— Може да е изпратил друг да свърши мръсната работа вместо него. Може да е наел лакей да претърси стаята за мемоарите. Уговорката може да е станала, преди да се разболее.
— Не. Слугите са предани само на мен, а никой друг не го е посещавал. — Изпълнен от невероятно задоволство, той хвърли тънката дреха върху купчината. — А щом Линууд не е направил това, значи не той е отровил майка ви.
Тя се намръщи, сякаш не беше напълно убедена.
— Тогава може да е бил преподобният лорд Реймънд. Може да е чул за зестрата и да е решил, че нещата са стигнали твърде далеч и че трябва да намери мемоарите.
— Говорих с него тази сутрин, когато дойде да се помоли за баща ми. Готов съм да заложа живота си, че не знаеше нищо за зестрата. — Всъщност, когато лорд Реймънд беше научил новината, той бе изругал толкова цветисто, че сигурно щеше да смути по-нежните членове на папството си, ако можеха да го чуят.
Но дали той беше способен на убийство? И ако не беше, защо тогава Хатауей беше дал зестра на Изабел?
Колкото и да се мъчеше, Керн не можеше да си представи брата на маркиза да опустошава тази стая и да наранява жена.
— Той е уважаван свещеник и не би проникнал в бордей посред нощ.
Изабел вдигна от пода едно ветрило от пера на щраус. Опита се да изправи едно изкривено перо, като прокарваше пръсти по него.
— Не съм съгласна. Той е правил това и преди. Майка ми пише за това в мемоарите си.
— Правил е това? — Керн посочи с ръка около себе си. — Дайте ми мемоарите. Искам да прочета тази част.
— Не, разбрахте ме неправилно. — Изабел вдигна ветрилото и надникна над ръба му, с кафявите си очи, както наложница наднича иззад воал. — Достатъчно е да знаете, че той е предпочитал да посещава майка ми под прикритието на тъмнината, когато никой не би могъл да стане свидетел на грехопадението му.
— Любовна среща късно през нощта е нещо коренно различно от вандализъм и въоръжено нападение. Тези неща са запазена марка на мръсници като Терънс Дикенсън.
Изабел наклони ветрилото, докато перата му не докоснаха гърдите й. Графът усети, че погледът му е прикован на това място, и завидя на ветрилото.
— Не можем да изключим и Тримбъл — измърмори Изабел със странно безизразен глас. — Подозирам, че той знае повече, отколкото ни казва.
„Той познава Аполон.“
Керн се въздържа и не й напомни за баща й, когото Изабел презираше толкова силно.
— Има доста мъже, които ще се зарадват, ако мемоарите изчезнат.
Тя сведе ветрилото малко под кръста си.
— Няма да ги намерят — заяви уверено. — Повярвайте ми, няма да ги намерят.
Начинът, по който тя си играеше с ветрилото, възбуди Керн. Топлина се разля в слабините му. Дали не го предизвикваше нарочно?
Той се обърна и затръшна чекмеджето.
— Има и друга възможност. — Една мисъл се беше загнездила в съзнанието му. — Какви бяха отношенията на майка ви с Диана и Каландра?
Изабел се намръщи.
— Доста добри. От време на време се караха за дреболии, но това се случва между близки приятелки. Какво общо има това със снощната случка?
— Човекът, който е обърнал тази стая с главата надолу, може да е била някоя от жените, които живеят тук.
Ветрилото се изплъзна от пръстите й и падна на пода. Изабел направи една крачка към графа.
— Не можете да мислите, че… някоя от лелите ми…
— Признавам, че това предположение изглежда доста невероятно, но забелязах враждебността между Каландра и Диана. Ако някоя от тях е имала някаква причина да не обича майка ти, възможно е да е изляла злобата си върху вещите й.
— Не. Не. — Изабел поклати глава. Следобедното слънце осветяваше огненочервените нишки в тъмнокафявата й коса. — Това са пълни глупости. Леля Кали и леля Ди се карат помежду си, откакто ги помня, но това не означава, че са способни на… насилие. — Тя потръпна. — Това е немислимо. Никога не съм виждала прояви на нелоялност между лелите ми.
Колкото и да му беше неприятно, налагаше се да разбие илюзиите й.
— Когато се срещнахме за първи път, в същата тази стая, някой остави задната врата отключена, за да мога да вляза. Някой ме информира кога останалите жени ще бъдат на вечеря и ще мога да ви намеря сама. Някой ви предаде за един златен суверен. И този някой беше Каландра.