История на Българското възраждане
- Автор: Стоянов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Българското възраждане». Краткое содержание книги:
Изданието може да бъде полезно и на докторанти, специалисти по история и всички, които проявяват интерес към събитията и процесите от българската история през XVIII и XIX век.
Датирането в изложението е по стар стил — практиката, която по това време се използва в Европейския изток. За да се получи датиране по нов стил, за XIX век се прибавят 12, а за XX век — 13 дни.
Обединен стопански и духовно, българският народ постепенно прераства в нация, чието окончателно формиране приключва някъде към 60-70-те години на XIX век. Общата територия, общият език, общият психически облик, основан на обща култура, вяра и традиция, единният национален пазар сплотяват в едно цяло българското население, обитаващо обширни територии на Балканския полуостров. Обладани от мисълта за принадлежност към това цяло, българите насочват усилията си към отхвърляне на чуждоземния гнет и извоюване на политическа самостоятелност.
През 1870 г. консолидираната българска нация получава официално признание не от някой друг, а от самата Османска империя. В чл. 10 на издадения на 28 февруари 1870 г. ферман за учредяване на самостоятелна българска църква се очертават границите на Българската екзархия. Тези граници обхващат почти всички земи с преобладаващо българско население и включват трите класически български области Мизия, Тракия и Македония.
НОВ ЕТАП В НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ
В края на 60-те и началото на 70-те години на XIX век българското освободително движение навлиза в нова фаза. Разочарованието от политиката на Сърбия след разпускането на Втората българска легия и гибелта на четата, предвождана от X, Димитър и Ст. Караджа през лятото на 1868 г., все повече и повече налага убеждението, че възприетата четническа тактика не може да доведе до разрешаването на българския въпрос. Една част от дейците на разпадналия се ТЦБК, преминали по-късно в Българското общество и в „Млада България“, подкрепени от бивши участници в двете легии и от българската интелигенция около читалището „Братска любов“ в Букурещ, започват да търсят нови пътища и форми за развитието на национално-революционното движение.
Появилият се нов политически кръг обединява революционерите от обкръжението на Г. С. Раковски и буржоазно-либе-ралните дейци около Ив. Касабов, К. Цанков и Д. Ценович. И едните, и другите постепенно се отказват от поддържаните до това време концепции и възприемат идеята за масовото народно въстание, подготвено и осъществено във вътрешността на страната главно чрез силите на българския народ, като основно средство за извоюване на независимостта. Изкристализиране-то и налагането на тази идея е мъчително трудно, но осъзнатата обреченост на използваните до това време тактики обединява различните течения на младата българска емиграция.
За радикалната смяна във възгледите на „младите“ важно значение имат както промените, които настъпват сред българското възрожденско общество, така и въздействието на европейското революционно движение. Пратеничеството на „Млада България“, в лицето на Теофан Райнов и Райчо Гръблев, посещава Женева, Париж и Лондон, където се среща с Ал. Херцен, М. Бакунин и Дж. Мацини през юни 1869 г. Водените разговори и препоръките, получени при тези срещи, дават своето отражение върху промените, които настъпват сред членовете и съмишлениците на новооформящата се идейно-политическа групировка. Като една от най-значимите фигури след членовете на новото формирование се изявява личността на Любен Каравелов.