Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Синьорина Карлота няма да пострада — отбеляза Диабло със задоволство, усмихвайки се развеселен на високомерното момиче. Закачливата му усмивка я изпълни с трепет — дори не успя да го прикрие. — Няма да й сторя нищо, с което да компрометирам добродетелността й.
Диабло извика лейтенанта и главния интендант и заповяда основно претърсване на „Луйза Есперез“ — всичко с някаква стойност трябваше да бъде прибрано.
— Екипажът и пътниците ви са свободни да продължат пътуването си, капитане — съобщи Диабло на Фугиеро. — От вас искам само да предадете посланието ми на синьор Есперез относно дъщеря му. Съобщете му, че нито Карлота, нито камериерката й ще пострадат, ако предаде откупа в Насо до два месеца. Считано от днес, точно след шестдесет дни ще бъда там, за да го получа. Щом откупът е в ръцете ми, жените ще бъдат освободени.
— Какъв е размерът на откупа? — попита Фугиеро.
— Пет хиляди жълтици.
— Какво! Това е нечувано.
— Нима не струвам толкова — обади се Карлота, отмятайки черната си коса.
— Напълно уместна забележка. Дамата струва най-малко толкова — добави и Диабло, прикривайки усмивката си. — Давам ви дума, жените няма да пострадат.
— Думата на пират! Ха!
— Независимо от това я имате. А сега, синьорина, ще позволиш ли да те прехвърля на моя кораб?
Карлота потрепери от вълнение, когато Диабло я взе на ръце.
— Дръж се, синьорина. Не бой се. Лейтенантът ми ще се погрижи за камериерката.
Нежните ръце на Карлота обвиха врата на Диабло и стегнатите мускули заиграха съблазнително при досега й.
— Не ме е страх — заяви тя, а сърцето й биеше възбудено. — Толкова си силен. Сигурна съм, че няма да допуснеш да ми се случи нищо.
Придържайки без усилие лекото й тяло, Диабло се хвана за едно въже и ловко прескочи пропастта между двата кораба. Полетът му не бе ни най-малко затруднен от легналата в ръцете му Карлота.
Сбърчила чело, Девън наблюдаваше събитията на „Луйза Есперез“ с любопитно раздразнение — полагаше усилия да се овладее при вида на онази жена, която се пъчеше безсрамно пред Диабло. Дори от разстояние можеше да забележи, че е млада и лъчезарно красива по един тъмен, екзотичен начин. Когато Диабло взе момичето на ръце, Девън едва не експлодира от ревност и гняв. Дали не възнамерява да задържи изкусителната красавица за свое удоволствие? Като имаше предвид ненаситния му апетит, бе напълно възможно — очевидно в момента не изпитваше особено влечение към съпругата си. Независимо от причината, по която се ожени за нея, мислеше Девън, тя е негова съпруга и не възнамерява да търпи изневерите му.
Диабло леко се приземи в непосредствена близост до Девън, а Карлота продължаваше да виси на врата му. Развеселен и поласкан от недотам прикритите й опити да го съблазни, той не бързаше да я остави да стъпи на палубата. Забеляза свъсеното лице на Девън и обхвана тънката талия на Карлота — изпитваше злорада наслада, провокирайки гнева на Девън.
— Какво правиш тук? — смъмри я Диабло, като даде вид, че едва сега я забелязва.
Девън нямаше никакво намерение да признае безпокойството си.
— Исках да видя какво става.
— Е, щом си тук, запознай се със синьорина Карлота Есперез. Синьорина Карлота — това е лейди Девън.
В момента, когато съзря Девън, усмивката на Карлота повехна. Тя прецени прекрасната блондинка като сериозна съперница за ласките на Диабло.
Девън се тресеше от мълчалив гняв. Естествено Диабло няма да я представи като своя съпруга, след като очевидно възнамерява да попадне в леглото на Карлота.
— Коя е тази жена? — настоя да узнае Карлота, говорейки английски със силен акцент. Диабло се изненада. Как не се досети, че жената знае английски, щом се връща от Лондон. — И тя ли е заложница като мен или е твоята… курва?
Гневни червени точки заиграха пред очите на Девън. Идваше й да се нахвърли върху наглата синьорина и да й издере очите. Диабло тутакси схвана намеренията й и я хвана, за да я възпре.
— Взаимоотношенията ми с лейди Девън не са твоя работа, Карлота — изпълненият му с порицание тон подействаха като студен душ на новодошлата.
Думите на Диабло обаче не намалиха обидата на Девън от тенденциозното му незачитане. Тя смяташе за негов дълг да я представи като своя съпруга. В следващия миг към тях се присъединиха Кайл и Марлена, камериерката на Карлота. Макар момичето да изглеждаше обезумяло от страх, не можеше да се отрече, че е красива. Беше по-дребна от господарката си, а бляскавите й черни коси се бяха измъкнали от скромния кок и сега обграждаха лицето й в чаровен безпорядък. Според Девън момичето бе на нейна възраст. От начина, по който Кайл поглъщаше чувствената й фигура и прелестни черти, бе очевидно, че я намира за изключително привлекателна.