Златото на Аляска

XXIX

ПРЕЗ АЛЯСКА

Форт Шелкърк се намира на левия бряг на Юкон, на няколко мили от Макмилан, един от най-значителните притоци на реката. Подобно на останалите в Аляска намиращи се на големи разстояния един от друг из обширните английски територии на северозапад той бе построен от грубо издялани високи дървени трупи, забити дълбоко в земята, за да могат при случай на опасност да издържат на атаките на войнствените индиански племена. Центърът му беше изграден от няколко дървени постройки с цинкови или медни покриви. Някои от тях служеха за складове за разменените предмети или за кожите, взети от индианците, други — за стаи на ловците от американските компании за кожи и за жилище на коменданта.

Бени и другарите му бяха топло приети от тези отлични ловци, които положиха големи грижи за тях. Първата работа на канадеца бе да попита дали могат да им предоставят лодка тъй като имаха намерение да слязат по Юкон чак до Доусън. За съжаление им бе отказано. Фортът притежаваше само една китоловна лодка и комендантът в никакъв случай не можеше да им я отстъпи, тъй като я ползуваха за преминаване през реката Затова решиха да се спрат за няколко дни тук, докато конете отпочинат, след което да преминат на отсрещния бряг, за да избегнат големия завой, който Юкон прави от устието на Макмилан до устието на Стюарт. Комендантът ги посъветва да запазят конете си, защото в Доусън се търсели много, дори най-лошите се продавали за стотици долари. Новините, които идваха от участъците, бяха също така изумителни и подхранваха надеждите им. Говореше се, че по бреговете на Клондайк са открити нови златоносни жили с приказни богатства и че златотърсачите за няколко седмици работа натрупвали несметни богатства. Тези новини така бяха развихрили въображението на ловците от форта че по-голямата част от тях бяха решили да се отправят към земите криещи скъпоценния метал. От двадесет и осемте ловци, които допреди няколко месеца населяваха форта седемнадесет се бяха отправили към Клондайк и горкият комендант се страхуваше, че и останалите рано или късно ще си отидат и ще го оставят сам. Фалконе и другарите му останаха четири дни и се снабдиха с нови мотики, лопати, барут и патрони, които вече бяха привършили, с нови дрехи и завивки. На петия ден заедно с конете бяха превозени на отсрещния бряг. Веднага се отправиха на запад, през много трудни за преминаване местности, тук-там блатисти. Срещаха се и необикновени равнини, където имаше истински реки от кал. Растителността бе много оскъдна. Рядко се виждаха иглолистни или кедрови дървета с жълтеникава кора, както и дрян. И дивечът бе малко. От време на време пробягваше някой смрадливец, или както ги наричаха индианците скункс, животинче с блестяща черна козина с една белезникава ивица на гърба, с големина около четиридесет сантиметра и със също толкова дълга опашка Тези животни не са опасни, но когато ги преследват, изпускат мазна течност от специални жлези. Тя има толкова отвратителна миризма, че кара и хора и животни да повръщат неудържимо и седмици след това да изпитват непоносимо отвращение. Дори кучетата не могат да ги понасят и бягат, като лаят отчаяно.