Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
— Кой е той? — попита Фалконе.
— Ще ви разкажа после Нека сега отидем да видим дали са дървета или скелети от огромни животни.
Пуснаха конете в галоп и след петнадесет минути бяха в началото на дерето. Пред учудените им погледи се откри изумителна гледка В средата на нещо като гигантска фуния, образувана от много високи скали, се намираха струпани стотици чудовищни скелети. Това бе планина от кости и огромни зъби някои извити, други прави, по-бели от слонова кост, черепи, гръбнаци, пищяли, ходила — различни по големина и размер. Сякаш стотици допотопни същества, кой знае поради какъв каприз на съдбата се бяха събрали тук, за да умрат заедно. В цялата тази купчина Фалконе можа да различи безброй скелети на елени-слонове или sivatherium, животни, принадлежали към изчезнал отпреди хиляди векове вид, подобни по форма на лопатара, но големи колкото слон, с глава, окичена с четири рога със странни разклонения, и шия, дебела, колкото дървен ствол; мастодонти с фантастични размери, принадлежащи към семейството на пахидермите, т.е. дебелокожи, но с хоботи и с дълги заострени зъби; мегатерии, високи пет метра и дълги седем, е лапи с обиколка повече от два метра и половина, с тела, защитени от черупки. Имаше и доста запазени скелети на динозаври — вид близък до мастодонтите, с два извити надолу и много дълги зъба като на моржовете. Не бяха малко и мамутите, родеещи се със слоновете, но гиганти.
— Колко много разпилени богатства — каза Фалконе— Тук има толкова слонова кост, че можем да станем милионери, без да отиваме в мините на Клондайк.
— Вярно е господине — съгласи се Бени. — Но за съжаление, ще са необходими стотици коне и коли, за да ги прекараме, а ние нямаме.
— А също и параходи — добави Армандо.
— Трябва точно това да е било мястото, където Големият Джордж е изтеглил късмета си — продължи Бени — Мислех, че е само легенда, но сега разбирам, че е истина.
— А кой е Големият Джордж? — попита Фалконе — Разкажи ни!
— Златотърсач, който почти мъртъв бил прибран и гледан от едно индианско племе. Той попитал своите закрилници дали в Аляска има богатства, а те вместо да го заведат на участъците, които тогава не били още известни, го отвели в гробище на отдавна изчезнали животни. Подпомогнат от племето, Големият Джордж събрал много слонова кост, с неимоверни усилия успял да пренесе товара си до брега на реката и да го натовари на лодка. Казват, че спечелил милиони долари, когато го продал в Съединените щати.
— Но ние никога няма да намерим племе което да се нагърби с такава задача — каза Фалконе
— За съжаление, господине. Видяхте какъв късмет имахме при тананците Да оставим тази слонова кост на някой друг, който не бърза толкова, и да тръгваме към страната на златото.
След три дни наближиха Стюарт и я прекосиха на около петнадесет мили от устието й. Тук направиха престой, за да могат животните да си починат. Като обикаляха из околностите да търсят дивеч, Бени и Фалконе намериха в една малка равнина няколко участъка, разработени вероятно от златотърсачи. Двамата започнаха да изследват извадения пясък и откриха тънки жилки от скъпоценния метал, но толкова дребни, че не си заслужаваше труда да ги събират. Откритието въпреки всичко ги въодушеви.
— Вече вървим през златоносни терени — каза Бени. — Започвам да чувствувам вълнението, което много сполучливо са нарекли златна треска. Кой знае колко съкровища и късове самородно злато се крият в тези все още девствени земи.
— Колосални богатства — възхити се Фалконе. — Може да се каже, че американската земя е замесена от злато и сребро.
— А участъците в Аляска?
— Все още не се знае точно колко се добива от тях, но предполагам, че сега извличат милиони долари, а в бъдеще ще дадат и повече.
— Какво щастие би било, ако и ние открием някоя добра жила, господин Фалконе.
— Ако златото не липсва за другите и за нас ще се намери, още повече че притежаваме добри инструменти.
— Какви?
— Почакайте да пристигнем до мястото и от големия сандък ще извадя един инструмент, който може би другите златотърсачи нямат. Бени, да се връщаме в лагера, тук няма дивеч.
— За щастие имаме достатъчно провизии да стигнем до Доусън.
— Така е Бени.
Тази нощ канадецът сънува планини от злато и участъци с приказни богатства. Представяше си, че се намира на бреговете на Клондайк и с всеки удар на лопатата извлича огромни късове самородно злато, всеки по няколко килограма.
На другия ден щяха да потеглят отново. Те можеха да съкратят част от пътя, ако тръгнеха на север, но не желаеха да се отправят към златоносната зона, преди да са си набавили хранителни запаси от Доусън, а и без да са получили информация за по-богатите райони. След като преминаха реката Индиано — десен приток на Юкон, се изкачиха отново по брега и пресякоха Клондайк при устието й. На другия ден видяха първите къщи на града и прекосиха границата на Аляска.