Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Едва когато се отдалечиха на неколкостотин метра, Суриявонг заговори:
— Би ли ми казал как се казва тази игра?
— Спасяване на кожите.
— Не съм подозирал, че параноидната шизофрения се развива толкова бързо.
— Те се опитаха два пъти. И не се поколебаха да убият близките ми заедно с мен.
— Добре, но ние просто си говорехме. Какво видя?
— Нищо.
— Или чу?
— Не. Просто предчувствие.
— Само не ми казвай, че си екстрасенс.
— Не съм, но нещо от събитията през последните няколко часа подсъзнателно ме предупреди. Аз не пренебрегвам страховете си. Вслушвам се в тях.
— Действа ли?
— Още съм жив. Трябва ми обществен компютър. Можем ли да се измъкнем от базата?
— Зависи от мащаба на заговора срещу теб. Аз пък трябва да се изкъпя.
— Какво ще кажеш за някоя компютърна зала?
— Добре, при спирката на трамвая има. Но няма ли да е голяма ирония, ако убийците ти също го използват?
— Убийците ми са вътрешни хора.
Суриявонг се разтревожи:
— Дори не си сигурен, че някой иска да те убие, а твърдиш, че е вътрешен човек в тайландската армия.
— Ахил иска да ме убие, а той не е в Русия. Индия няма шпионска служба, способна да организира такава операция във висшето командване. Затова Ахил трябва да е подкупил някого.
— Тук никой не служи на индийските интереси — заяви Суриявонг.
— Може би, но Индия не е единствената страна, в която Ахил има приятели. Той поживя за известно време в Русия. Сигурно си е създал и други връзки.
— Не е за вярване, Бийн. Не бих се учудил, ако изведнъж се разсмееш и кажеш, че ме гъбаркаш. Но тогава вече ще те убия.
— Може да греша, но не се шегувам.
Влязоха в компютърния клуб, който беше празен. Бийн се включи в мрежата с едно от многото си фалшиви имена и написа писмо до Граф и сестра Карлота:
Знаете кой съм. Подозирам, че срещу мен се готви покушение. Веднага предупредете хората си в тайландското правителство, че такъв опит се готви и че са замесени хора от близкото обкръжение на чакри. Никой друг не би успял. Мисля, че чакри също знае. Ако има замесени индийци, вината ще бъде хвърлена върху тях.
— Не можеш да пишеш така — възмути се Суриявонг. — Нямаш доказателства срещу Наресуан. Мразя го, но той е верен на Тайланд.
— Може да е верен на Тайланд и пак да иска да ме убие.
— Не и мен.
— Ако искат да изкарат убийството дело на външен враг, най-правдоподобно ще е един храбър тайландец да загине с мен. Мислиш ли, че няма да го нагласят като акция на индийски ударен отряд? Това би било повод за обявяване на война, нали?
— Чакри не се нуждае от повод.
— Сигурно не иска бирманците да си помислят, че Тайланд иска да заграби част от страната им.
Бийн продължи с писмото:
Кажете им, че със Суриявонг сме живи. Ще се покажем, когато видим сестра Карлота в компанията на поне един висш тайландски държавник, когото Суриявонг познава. Моля ви, действайте незабавно. Ако греша, ще попаднете в неловко положение. Ако съм прав, ще ми спасите живота.
— Стомахът ми се свива, като си представя какво унижение ме чака — измърмори Суриявонг. — На кого пишеш?
— На хора, на които имам доверие. Като теб.
Преди да изпрати съобщението, Бийн добави и адреса на Питър като „Лок“.
— Познаваш ли брата на Ендър Уигин? — попита Суриявонг.
— Виждали сме се.
Бийн излезе от мрежата.
— Какво ще правим сега? — поинтересува се Суриявонг.
— Ще се скрием някъде.
Тогава чуха взрив. Прозорците се разтресоха. Земята потрепери. Лампите примигнаха. Компютрите се рестартираха.
— Точно навреме — отбеляза Бийн.
— Какво беше това?
— Ами, мисля, че вече сме мъртви.
— Къде ще се скрием?
— Щом взривиха сградата, значи си мислят, че сме още там. Затова сега няма да ни търсят. Можем да отидем в моята казарма. Хората ми ще ни скрият.
— Залагаш живота ми на това? — изненада се Суриявонг.
— Да. И фактът, че още си жив, доказва, че засега се справям добре.
Когато излязоха, видяха военни коли, които с пълна скорост се приближаваха към сивия димен облак, сияещ на лунната светлина. Други отиваха към входа на базата. Целият район щеше да бъде отцепен.
Когато стигнаха казармата, където бе разквартируван ударният отряд на Бийн, чуха стрелба.
— Сега убиват мнимите индийски шпиони, върху които ще бъде хвърлена вината — обясни той. — Главнокомандващият с прискърбие ще уведоми правителството, че са оказали съпротива и никой не е заловен жив.
— Пак го обвиняваш. Защо? Откъде се досети, че ще стане така?
— Предполагам, защото твърде много умни хора се проявиха като глупаци. Ахил и чакри. Освен това се държа твърде дръпнато с нас. Защо? Защото не му е било приятно, че трябва да ни убие. Трябвало е да докаже пред себе си, че сме малки предатели, покварени от МФ. Че сме опасни за Тайланд. След като ни намрази и започна да се бои от нас, вече няма проблем да ни убие.