Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Сирен беше склонна към снизходителност по няколко причини — защото го харесваше, защото й напомняше за Гастон, защото я караше да се чувства по-малко хвърляща се в очи на това събиране и не на последно място — защото Рене наблюдаваше разговора им с едва забележима бръчка между веждите. Тя разказа за опита си в контрабандата, преструвайки се пред Арман, че това е било в далечното минало, водейки го така, че той да заговори за себе си. Скоро тя забрави, че Рене, или който и да е, ги наблюдава.
Окуражени от примера на Арман двама от приятелите му се присъединиха към тях. Двойката привлече други, докато постепенно се образува кръг от блъскащи се, бърборещи обожатели. Погледите, които й отправяха бяха дръзки, преценяващи, но все пак с уважение и дори по-скоро с неувереност. Сирен не можеше да реши дали причината е младостта им, положението й под покровителството на Рене или връзката й с такова дръзка занимание като контрабандата.
Губернаторът беше този, който я спаси, точно когато тя се почувства обкръжена, център на твърде голямо внимание.
— Изпратиха ме — каза той добродушно, като огледа групата — да ви кажа, джентълмени, че сте монополизирали дамата, а на дамата — че е отнела твърде много джентълмени от танците. Едно от най-приятните ми задължения като лидер на тази колония е да поправям такива неравновесия. Бихте ли ме удостоили, мадмоазел, с ръката си за този музикален откъс?
Човек не отказва на губернатора в Луизиана, както във Франция — на краля. Сирен изрази удоволствието си и церемониално се отправи към дансинга.
Музиката започна. Те се движеха в ритъма й. Губернаторът похвали лекотата на движенията й. Сирен му благодари за любезността, която за нея имаше малко по-голяма важност. Но следващите му думи я изненадаха:
— Интересувате ли се от театър?
— Театър ли, Ваше Превъзходителство?
Той се усмихна.
— Това не е нещо обикновено, нали, театрите тук са много малко?
— Фактически не съществуват.
— Точно така. Но аз говоря за аматьорски театър. Обичате ли представления?
— Не съм сигурна — каза тя. — Не съм опитвала от манастирското училище.
— Игуменката позволяваше такова отклонение?
— Тя беше общителна жена, а и ние, момичетата, се развличахме навън на открито.
— Първите театри са били на открито. Нашите са вътре, но ще се радваме, ако вземете участие. Имаме нужда от нови лица.
— Много сте мил — промълви тя. Всичко ставаше много бързо. Не можеше да спре да се пита как би била приета в губернаторския кръг, ако носеше старите си дрехи и беше без опората на мъж като Рене — човек, докоснал се до блясъка на кралския двор. Чудеше се също дали някой от стаята, пълна с хора, би я познал на улицата утре, ако избягаше и се върнеше на корабчето. Цинизмът не беше привлекателен, но понякога беше трудно да се избегне.
— И тогава, разбира се — продължи губернаторът — ще има и маскен бал. Мадам Вудрьой и аз ще бъдем дълбоко разочаровани, ако не дойдете.
— Звучи очарователно, но се страхувам, че аз съм… зависима от мосю Льомоние и не знам какви са желанията му в това отношение.
— О? Тогава ще трябва да му кажа какви са моите. Що се отнася до мен, вие ще бъдете много добре представена, уверявам ви.
Менуетът свърши. Не след дълго Рене дойде за Сирен. Той беше съвършено учтив, когато се сбогуваше с домакините, но хватката му върху ръката й беше малко по-силна от необходимото, а гласът му, когато й говореше звучеше твърде равно и твърде учтиво. Тя изучаващо го погледна в светлината на факлите до входната врата. Много добре. Ако той е раздразнен, то и тя — също. Нека да каже нещо, нека опита само. Ще съжалява. Наистина ще съжалява.
14.
Прислужницата негърка ги очакваше. Тя отвори, взе шапката на Рене, свали шала на Сирен от раменете й. Последва ги в спалнята, за да остави нещата в големия гардероб, после се обърна очаквателно.
— Това ще бъде всичко, Марта — каза Рене.
Жената измърмори учтива фраза и ги остави. Няколко минути по-късно се чу тропане на обувки по задната стълба и далечен шум от затваряне на врата, когато тя се прибра в малката си стаичка до кухнята в приземния стаж.
Сирен, като се държеше за таблата на леглото, събу едната си обувка. Тя свали и другата, преди да каже с глас, в който се чувстваше горчивина:
— Не искам да се оплаквам, но можеше да попиташ дали нямам нужда от помощта на Марта.