Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
— Имаш предвид дали имам бивш съпруг, две деца, куче и хамстер?
— Нещо такова — Грейс й се усмихна, болезненото свиване на стомаха от страх бе изчезнало, чувстваше се добре с нея. Изключително добре.
— Имам златна рибка — отговори тя. — Това брои ли се за семейство?
— Наистина ли? Аз също.
— Как се казва тя?
— Той е. Марлон.
Клео избухна в смях.
— Това е абсурдно име за рибка.
— За щастие той не го знае — отговори Грейс.
Тя поклати глава, широко усмихната, докато чайникът завираше.
— Всъщност мисля, че е страхотно.
— Как се казва твоята?
Изгледа го лукаво за миг, преди да каже с престорена срамежливост:
— Риба.
— Риба? — повтори Грейс. — Това е името му?
— Нейното име.
— Добре. Лесно се запомня. Риба.
— Не е толкова находчиво като Марлон — отбеляза тя.
— Хубаво е, харесва ми. Има нещо в него — след това се възползва от отворилата се възможност, макар че думите му прозвучаха тромаво: — Искаш ли да се видим на по питие по някое време тази седмица?
Сърдечността на отговора й го изненада:
— С удоволствие!
— Супер. Добре. Кога ти е… ъ… тоест… как си утре?
— Понеделник ме устройва — отвърна тя.
— Добре. Страхотно! Ъ… — напрягаше мозъка си, чудейки се къде да отидат. Брайтън беше пълен с хубави барове, но в момента не се сещаше за нито един. Дали да отидат в тих бар? Или някакво шумно заведение? Ресторант? В понеделник вечер е тихо. Може би просто кръчма като за първи път, реши той. — Къде точно живееш? — попита я.
— Малко по-нагоре от „Левъл“.
— Знаеш ли къде е „Грейс“?
— Разбира се!
— Какво ще кажеш за там, някъде към осем?
— Ще се видим там.
Чайникът изпищя и двамата се засмяха. Клео понечи да налее водата в чайника за запарване, но в същия момент звънецът звънна. Излезе от стаята и се върна, придружавана от върлинестата фигура на детектив Никол, облечен в спортни дрехи като за почивен ден.
— Добър ден, Рой — поздрави той началника си.
— Искаш ли чай? Днес обслужването тук е страхотно.
— „Ърл Грей“? — започна Клео. — Зелен чай? Лайка? „Дарджилинг“?
Видимо обърканият млад детектив, който винаги беше много сериозен, попита съвсем искрено:
— Имате ли някакъв обикновен чай?
— Идва един обикновен следобеден чай — отвърна Клео.
— Какво е положението за момента? — попита Грейс, минавайки по същество.
— Джилиан Харисън — майката на Майкъл Харисън — пътува насам да идентифицира тялото — осведоми го Ник.
— Постарах се да изглежда прилично — обяви Клео. Това беше едно от уменията й — колкото и да е белязано или обезобразено тялото, да го направи да изглежда непокътнато и спокойно, доколкото е възможно, за любимите или роднините, които идват да го разпознаят. Понякога просто не беше възможно. Но когато отидоха в задната част на моргата, в малката, застлана с килим стая за идентифициране с нейната неизменна ваза с малък букет пластмасови цветя, която служеше като мултирелигиозен параклис за много хора, търсещи утеха, Грейс видя, че е свършила добра работа по това тяло.
Младият мъж беше положен по гръб, а главата му лежеше на пластмасова възглавница, която скриваше, че задната част на черепа му е разбита. Клео беше измила калта и мръсотията от лицето и ръцете му, беше сресала щръкналата му коса и бе оправила дрехите му. Ако не беше алабастровият цвят на кожата, той би могъл да изглежда като младеж, който се наслаждава на спокойна дрямка в неделя следобед след няколко чашки в кръчма, помисли си Грейс.
— Ема-Джейн се занимава с номерата на мобилните телефони — каза му Ник Никол.
— Трябва да видим в коя посока духа вятърът, преди да предприемем допълнителни действия — отбеляза Грейс, загледан в тялото. — Нека първо да разберем кой е този мъж.
В този момент чуха далечния звук на звънеца на входната врата.
— Мисля, че съвсем скоро ще разберем — отбеляза Клео и се отдалечи.
Не след дълго се върна, следвана от мъртвешки бледата Джил Харисън и Ашли Харпър с каменна физиономия на лицето, която държеше бъдещата си тъща за ръка. Майката на Майкъл Харисън изглеждаше като развалина, сякаш току-що се е прибрала, след като е работила в градината. Косата й беше разрошена; носеше мърляво шушляково яке върху фланела без ръкави, кафяви полиестерни панталони и протъркани чехли. Ашли беше пълната й противоположност — облечена в тъмносин костюм и колосана бяла блуза, изглеждаше така, сякаш е сложила най-хубавите си неделни дрехи.
Двете жени поздравиха Грейс с мълчаливо кимване и той се отдръпна, за да им направи път. Наблюдаваше ги внимателно, докато Клео ги отведе към стъклената преграда, отделяща трупа, и за момент очите му бяха привлечени от нея. Каза няколко думи на двете жени, но успя да изрази точното съотношение между съчувствие и професионализъм. Колкото повече неща виждаше у нея, толкова повече я харесваше.