Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
Уитни се извърна. Чудеше се дали Клейтън й казва истината и защо тя обръща такова внимание на тази незначителна случка.
— Ако не оценяваш дискретността ми, то поне оцени проявения от мен добър вкус — тихо каза той и добави: — Прощаваш ли ми, малка моя?
— Така мисля. — Изведнъж се почувства ужасно глупаво. — Но следващия път, когато видиш Маргарет…
— Направо ще я прегазя — засмя се Клейтън. Уитни се усмихна.
— Аз просто исках да те помоля да не я окуражаваш, защото тя ще започне да се държи още по-ужасно с мен в мига, в който реши, че се интересуваш от нея. Между другото, питам се дали наистина е носила слънчобран през въпросния ден?
— Не, доколкото си спомням.
— Ти смяташ ли, че Маргарет е… Хм… хубава? — с пресилено безразличие попита тя.
— Това ми харесва! — засмя се Клейтън и я притегли към себе си.
— Какво искаш да кажеш?
— Доставя ми удоволствие, когато се държиш като съпруга, пък било то и ревнива.
В забележката имаше голяма доза истина и Уитни усети как по лицето й плъзва червенина.
— Изобщо не съм ревнива, нито имам причини да бъда такава. Ти ми принадлежиш толкова, колкото и аз на теб. Тоест — изобщо не си принадлежим!
— Пропускаш една дребна подробност — подписан и заверен брачен договор.
— Безполезен брачен договор, бих казала, тъй като никой не ме е питал за моето мнение във връзка с него.
— Но който въпреки това ще се наложи да спазиш.
Уитни уморено го погледна:
— Мразя този безкраен спор. Кога най-после ще разбереш, че обичам Пол?
— Изобщо не те е грижа за Севарин. Сама си ми го казвала, и то не един и два пъти.
— Не съм ти казвала нищо подобно! Аз…
— Напротив! Казвала си ми го всеки път, когато съм те взимал в обятията си!
— Знаеш ли? — опита се да го накара да се чувства неудобно тя. — За мъж с такъв богат опит сред жените ми се струва, че придаваш прекалено значение на няколкото целувки, които сме си разменили. Мислех, че би трябвало да си по-наясно с тези неща.
— Вярно е, че имам опит. Достатъчно голям, за да разбера, че когато отвръщаш на целувките ми, целуваш мен, а не въображаемия ми противник. Разбирам и това, че се страхуваш от вълнението, което те карам да изпитваш. Ако Севарин беше в състояние да те развълнува така, ти нямаше да се страхуваш от мен. Но той е неспособен да го направи и ти много добре го осъзнаваш.
Уитни пое дълбоко дъх, за да се успокои, и каза:
— Първо, за разлика от теб Пол е джентълмен и никога не би си позволил да ме целува по начина, по който го правиш ти. Той…
— Наистина ли? — прекъсна я с иронична усмивка Клейтън. — Май съм го надценявал.
Едва се сдържа да не го удари. Защо изобщо си губеше времето да спори с него? Разбира се, че беше отвърнала на страстните му ласки. Половината от най-изкусните флиртаджийки в Европа бяха паднали в мрежите му, та тя ли, която в сравнение с тях беше невинна като монахиня!
— Какво? — вбесяващо се изсмя Клейтън. — Нима няма да ми възразиш?
Тя присви очи.
— Ако реагирам на целувките ти, причината за това е много проста, но съм сигурна, че няма да ти хареса да я чуеш. Истината е, че намирам интимностите ти не само за отблъскващи, но и за отегчителни. Единственият начин да ми се харесат е да си представя, че на твоето място е Пол и… Недей! — извика уплашено тя, когато пръстите му се впиха болезнено в раменете й Очите му я пронизваха остро. — Аз… Аз не исках да кажа това! Аз..
Устните му жестоко се впиха в нейните, причиниха й болка и от очите й бликнаха сълзи. Опита се да се измъкне от ръцете на Клейтън, но той не й позволи дори да помръдне.
— Можеш да лъжеш всеки друг, но не и мен! Не го прави никога вече! — изръмжа той. — Разбра ли?
Уитни се помъчи да си поеме въздух, за да му отвърне утвърдително, но той я стискаше здраво. В опита си да се отдръпне поне на няколко сантиметра от него, тя докосна с пръсти устните му. Клейтън веднага я пусна и тя с благодарност пое живителните глътки въздух.
— Права си. Това, което направихме сега, беше и отблъскващо, и отегчително. Ще ми бъде трудно да преценя за кого от двама ни обаче е било по-противно.
— Да се надявам ли, че случилото се ти се струва достатъчно отвратително, за да ме пуснеш да си отида у дома? — гордо изправи рамене тя.
Всъщност Клейтън не изпитваше отвращение, а умопомрачителен гняв. Думите й, че докато той я целува, тя си представя Пол Севарин на неговото място, го накараха почти да обезумее. Идеше му да я повлече към павилиона и да я обладае още там, на пода. Така щеше да й покаже, че е преминала границите на допустимото. За нещастие това щеше да я накара да го намрази завинаги.