Уитни моя любов

— Ако това е обичайното поведение на Мили в присъствието на мъже, родителите й трябва да са вдигнали ръце от нея! — Клейтън развеселено я погледна и дълго сдържаният й гняв се отприщи.

— Ти, разбира се, си дал повод на тази глупачка да си мисли, че е силно желана! — изсъска тя.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — попита той.

— Искам да кажа, че имаш известна репутация сред жените — репутация, която очевидно си се постарал да си спечелиш!

— Не и сред кръчмарските дъщери.

— Кажи го на Мили!

В мига, в който приключиха обяда, Уитни отмести стола си и се изправи.

Никой от двамата не наруши потискащото мълчание по обратния път към дома, докато Клейтън не поведе каретата към своята къща вместо към тази на Мартин Стоун. Той спря пред входа и понечи да помогне на Уитни да слезе, но тя се отдръпна назад и рече:

— Ако дори за минута си помислил, че имам намерение да стъпя отново в тази къща заедно с теб, жестоко си се лъгал.

За втори път този ден Клейтън безцеремонно я хвана през кръста и я смъкна на земята с думите:

— Да ми помага Бог! Надявам се, че гърбът ми няма да пострада.

— Моли се, защото ако се обърнеш назад, нищо чудно да попаднеш на някой отчаян баща или опозорен съпруг с нож в ръката. Стига аз да не съм тази, която ще те убие преди тях.

— Нямам никакво намерение да споря с теб — нетърпеливо рече той. — Ако се огледаш наоколо, ще разбереш защо съм те довел тук.

Уитни с досада изпълни съвета му. Неусетно раздразнението отстъпи място на удивлението. Имението сякаш беше преобразено. Храстите и тревата бяха изрядно подрязани, оградата — подновена, а трите прозорчета с мътни стъкла на първия етаж бяха изчезнали, отстъпили място на огромни френски прозорци.

— Защо си похарчил толкова много пари за това място? — попита накрая тя.

— Защото го купих — отвърна Клейтън и я поведе към новия павилион, издигнат в долната част на поляната.

— Купил си го? — Не можеше да повярва на ушите си. Ама че работа — двамата с Пол щяха да си имат чудесен съсед! Нима нямаха край препятствията, които този човек слагаше по пътя към нейното щастие?

— Идеята ми се стори много разумна. Тази земя граничи с твоята и един ден двете имения ще се обединят.

— Грешиш, това имение граничи с твоята земя, не с моята — поправи го грубо тя. — Ти си погасил ипотеката на бащиното ми имение така, както плати и за мен.

Понечи да влезе в павилиона, но Клейтън я хвана за ръката и я извърна към себе си.

— Каретата на Маргарет Меритън се беше повредила и аз й предложих да я откарам у тях, където баща й ми благодари за услугата и любезно ме покани на вечеря. Отхвърлих предложението. Това е цялата истина за разходката ми с Маргарет на лунна светлина.

— Изобщо не ме е грижа какво сте правили двамата с нея — излъга, без дори да се изчерви Уитни.

— Мога да се закълна, че не те е грижа! Та от мига, в който тя ме попита за слънчобрана си, не преставаш да ме нападаш с повод и без повод!