В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Духът на човека, облечен в своите три смъртни обвивки, стои по средата на трите големи потока от физическа, астрална и ментална материя, които протичат през съответните му обвивки, без самият той да може да ги задържи или спре. Но те не са същността на човека, тоест Азът и не му принадлежат. Нищо не принадлежи на духа в световете, освен Чашата на неговите придобивки и постижения, които са неговото вечно и неотнимаемо достояние. Въплъщавайки се, човек преминава през тези три свята, оставайки последователно във всеки от тях обличащите го обвивки, докато не достигне Огнения свят, в който се облича във вечното си Тяло от Светлина. Еволюцията на духа се извършва единствено за да събере елементите, необходими му за съзнателно съществуване в Огнения свят, в Тялото от Светлина. Тя преминава през голям брой превъплъщения, като при всяко едно от тях физическото, астралното и менталното тела се зареждат отново в съответствие със степента на развитие, достигната от духа. Оформянето на Огненото тяло е най-висш процес, като се има в предвид, че у мнозина и менталното тяло все още не е развито достатъчно. (12.708)
За да се разбере различието на отделните видове материя може да се вземе за пример и да се направи сравнение между физическото тяло на пияницата и това на подвижника. При първия то се разлага още приживе, поради преобладаването на тежки, плътни димни частици от заразена с низши флуиди материя, докато при втория е до толкова очистено и материята му е толкова чиста, че дори след смъртта може да се съхрани много дълго време, без да се засяга от разложение. Тази същата разлика съществува и при астралното и менталното тела. Затова преодоляването на вехтия човек в себе си изисква от изправящия се дух очистване на всичките му обвивки от тежките частици на неизживените свойства от плътна, астрална и ментална материя. (13.29)
Съзнателното усъвършенстване на човешкия апарат трябва да бъде най-важното задължение на човека, защото само по този път недостижимото става достижимо. Този апарат е необикновено сложен. Той е седмичен. Започвайки от плътното тяло и преминавайки през всички временни и сменящи се при всяко въплъщение обвивки, той завършва с несменяемото огнено тяло. Физическото тяло е оформено (но и то подлежи на усъвършенстване), астралното — почти, менталното — далеч не у всички, а огненото — само у малцина. Задачата за оформянето на всички тела на човека е планирана в еволюцията на битието и усъвършенстването на човешкия апарат става цел на земното въплъщение на ученика. Всекидневието дава големи възможности, каквито и да са условията на живот, защото на огнената устременост на духа не може да противостои нищо. Духът е над всичко, а водеща е мисълта. Овладяването на обвивките дава истинската свобода и победа над времето, позволявайки съзнателно съществуване в тънкото, менталното и огненото тела в съответстващите им сфери на всички планове. Така незабележимата и привидно скучна работа над себе си и над своите проводници довежда в края на краищата до блестящата и изпълнена с чудесни възможности победа над света. Целта на тази победа е служенето на човечеството и служенето на Светлината. И Владиците водят към тази победа тези, които завинаги и безвъзвратно са отдали себе си в служене на Светлината. (13.427)
Каменна стена с чело не може да се пробие — физическото тяло не позволява. Но тънкото тяло минава свободно през стената и пробива дори и камъка. Тази способност на тънкото тяло да прониква през предметите на Плътния и Тънкия свят трябва да се осъзнае добре, защото ще бъде необходима. Много от обитателите на Тънкия свят не знаят за това, както не знаят и за способността на тънкото тяло да лети. Особено вредно е отричането и неверието в това, което действително съществува, докато в същото време дори и малката вяра във възможността на следсмъртното съществуване може съществено да промени нещата. (13.431)
Тема 7. Личност и Индивидуалност
Тайната на познанието е в самоотричането. Колко много време ще се освободи у човека, забравил своето малко „аз“ заради по-доброто възприемане на мислите, изпращани от Нас. Както облаците закриват слънцето, така и малките лични мисли — съзнанието. Трябва да се освобождавате от тях, за да мислите широко. Всичко лично е временно и обречено на унищожение и забвение. Но свръхличното живее и плодовете му не умират във вековете. Индивидуалното и личното са като светлината и тъмнината. Великите Индивидуалности са се издигнали над личното в себе си и са живели с над личното, утвърждавайки с това своята Индивидуалност. Великите духове и Великите хора са притежавали до един ярко изразена Индивидуалност, но личното начало в тях, егото, е било обратно пропорционално на тяхната Индивидуалност. Всичко в Космоса е индивидуализирано по своята същност — от атома до планетите, както и всички живи форми, но саможивостта в човека при сегашната му степен на развитие е като червей, загнездил се в зрял плод. (1.174)