Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
— Да! — унило рече котаракът.
— Казвай тогава! И престани да се правиш на важен, мъхнат коч такъв! — сръга го Таласъма, като си изкара на него яда, че безвъзвратно се отдалечават от мръвките.
— В отвъдното — промърмори Бегемот и избута с лапа летящата метла, защото мразеше да го ръчкат. — Слязоха ей там — посочи той трапа на кораба, — после Мефистофел се огледа, щракна с пръсти и изчезнаха. Казах ви, че ги изтървахте. Няма никакъв смисъл да гоним Михаля. На всеки рано или късно му се налага да се примири със съдбата си.
— Пфу, да му се не види! — завайка се Таласъма. — Така е, като оставяме разни охранени котараци да ни пазят гърба!
— Тъпанар! Аз не мисля само за плюскане като теб!
Хък престана да се оглежда.
— Бегемот, знаеш ли къде се намира работилницата на Йогата?
— Да. Но там не поправят дръгливи кранти! — отвърна котаракът, като обърна гръб на Таласъма. — Даже и ветеринар няма да ти помогне. На теб ти трябва касапин.
— Давай тогава. Води ни, Бегемот. Там някъде имало преса. И престанете да се дърлите! Стегнете се малко, че да не оплескаме работата!
— Някои вече я осраха и сега пак Таласъма трябва да мете! — възнегодува летящата метла, но Хък изгледа гневно приятеля си и той взе да си мърмори нещо под носа.
Двамата поеха след Бегемот към самотната магазия в дъното на кея. Пристанището беше пусто и тихо като гробище подир залез слънце. Жив човек не се мяркаше. Или всички бяха на бойното поле, или профсъюзите не разрешаваха да се работи в тази част на денонощието. Само огромните живачни лампи унило се полюляваха на пилоните си и вяло подтикваха крановете да хвърлят причудливи сенки по плетеницата от релси и камарите от контейнери.
Бегемот подмина с пренебрежение портала на магазията, заключен с три катинара, свърна зад ъгъла, ловко се провря до задръстената с боклуци канализационна решетка, с лекота я повдигна, отмести я и, щом се увери, че компанията го следва, с гъвкаво движение се мушна в зейналото отвърстие, като внимаваше да не се изцапа. Хък се подвоуми за миг, надникна в шахтата, после грабна изненаданата летяща метла за дръжката и я пусна в канала. Огледа се за случайни свидетели, но публиката явно не се интересуваше от унилия театър на сенките, и той се мушна до кръста в канала, заклини петите си в стените, протегна се, докопа решетката и с ловко движение я върна на мястото й, като в същото време меко тупна на краката си в дъното на шахтата. Летящата метла трепереше като лист на педя от влажния под, но не смееше да гъкне. Бегемот кимна одобрително на Хък и ги поведе по подземния коридор.
— Върви пред мен да те виждам! — процеди през зъби Хък и побутна Таласъма.
— Чакай малко! Изобщо не ми харесва тая твоя безцеремонност! — внезапно писна метлата. — Трябва да те предупредя, че сериозно започвам да се замислям дали заслужаваш да ми бъдеш приятел, Хък от рода Хогбен! Нима си помисли, че смятам да се изнижа и да оставя ония зверове да направят горкия Трипио на пита, която дори не може да се яде?!
Хък любопитно го изгледа. Виж ти! Оказа се, че Таласъма не трепереше от страх, а от възмущение…
— Извинявай, приятелю! Уверявам те, че дори и през ум не ми е минало — излъга той. — Изглежда, че обстановката ме изнервя! Наистина съжалявам и още веднъж те моля да ми простиш.
Таласъма се почеса по щръкналите коси. За първи път в живота някой му се извиняваше.
— Ммм, добре! Приемам извиненията ти — великодушно рече той. После не се стърпя и добави: — Но друг път внимавай! Не всичко между приятели е позволено. Има една мярка, която никога не бива да се прекрачва.
Хък деликатно премълча какво мисли по въпроса за различните аршини, с които летящата метла мереше своите и чуждите грехове. Той мълчаливо стисна крехката десница на Таласъма и двамата приятели побързаха да настигнат Бегемот, който ги чакаше пред разтворените врати на товарния асансьор.
— Предлагам да се разделим, за да ги изненадаме — рече котаракът, като избягваше да поглежда към холеричната летяща метла. — Аз ще се изкатеря по вентилационната шахта на тавана на работилницата. Тая кльощава гадина може да се провре по тръбите на захранващите кабели до пресата — Таласъма понечи да възрази, но Хък го стисна за лакътя, — а ти, Арчи, ще трябва да забравиш за известно време, че си крал, братче, защото се налага да издрапаш догоре по въжето на асансьора. Друг път няма… — повдигна рамене Бегемот.
— Добре — кимна Хък. — А в работилницата ще действаме според обстановката. Аз ще се покажа пръв, а вие се скатавайте, докато не стане напечено. Съмнявам се обаче, че ще се стигне до там. Струва ми се, че Мефистофел много държи на служебното си реноме и не е склонен да поема рискове. Ти ще се погрижиш за него, Бегемот. Аз поемам капитана, а пък ти, Таласъме, гледай в суматохата да отмъкнеш Трипио настрана. Има ли въпроси?