По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Хей, ама тоя си разбира от работата — въздъхна майор Чарлз Канън.
— Вярно ли е? — попита Прайс, която пресрещна Райън в коридора.
— Ти спиш ли изобщо? — Джак размисли. — Искам да разговарям с теб по този въпрос.
— Защо с мен? Аз не съм…
— Предполага се, че си специалист по убийствата, нали?
— Да, господин президент.
— Значи в момента си по-ценна за мен от всички разузнавачи.
Можеше да избере и по-подходящ момент. Даряеи остана изненадан от току-що полученото съобщение. Ни най-малко не беше разочарован — освен може би от момента. Той замълча за миг и прошепна благодарствена молитва към Аллах, а после и за душата на непознатия убиец. Убиец ли? Навярно „съдия“ би било най-точно определение за човека, един от многото, внедрени в Ирак преди години, още по време на войната. Повечето просто бяха изчезнали, навярно убити при едни или други обстоятелства. Цялостната мисия бе негова идея — не подхождаше за театралността на „професионалистите“ от разузнавателната му служба. Останали предимно от шахския САВАК — обучен от израелците през 60-те и 70-те години, — те бяха опитни, но с продажни души, колкото и да заявяваха религиозната си страст и лоялността си към новия режим. Бяха използвали „обичайните“ похвати за една необикновена мисия — опитваха се да пробутват подкупи на различни места или търсеха дисиденти, само за да се провалят на всяка крачка, и Даряеи години наред се беше чудил дали обектът на цялото това внимание някак си не е получил капризната благословия на Аллах — но това бяха отчаяни мисли, а не логика и вяра, защото даже Даряеи се поддаваше на човешките слабости. Американците сигурно също се опитваха да стигнат до него и навярно по същия начин, като търсеха военни командири, готови с радост да седнат на мястото му, като се опитваха да организират преврат, каквито често подклаждаха в други части на света. Но не, тяхната цел бе прекалено явна, така че американците се бяха провалили, както и израелците, и всички други. „Всички освен мен.“
В края на краищата това беше традиция, датираща още от древността. Един човек, който действа сам, един набожен човек, който би направил всичко необходимо, за да изпълни мисията си. За тази цел в Ирак бяха пратени единайсет такива мъже, бе им наредено да се внедрят дълбоко, под прикритие, бяха обучени да забравят всичко, което някога са били, нямаха никакви свръзки или контролиращи мисията офицери и всички документи за тяхното съществуване бяха унищожени, така че дори и иракски шпионин в разузнавателните му служби не би могъл да открие нищо. След час някой от собствените му помощници щеше да влезе в кабинета му, да възхвалява Господ и мъдростта на своя вожд. Навярно беше така, но дори те не знаеха всичко, което бе направил, или за всички хора, които беше пратил.
— Господин президент, има компютърни програми, които позволяват подправянето на записа — каза офицерът от националното разузнаване, докато наблюдаваха дигитализираната версия на записа. — Гледали сте филми, а те имат много по-висока разделителна способност от телевизора. Днес може да се фалшифицира почти всичко.
— Добре, но вашата работа е да ми кажете какво се е случило в действителност — отбеляза Райън. Вече беше гледал тези няколко секунди от записа осем пъти и започваше да се уморява.
— Не можем да кажем с абсолютна сигурност.
Може би се дължеше на едноседмичното му недоспиване. Може би на стреса от новата работа. Може би на факта, че самият Райън все още се водеше офицер от националното разузнаване.
— Вижте, ще го кажа само веднъж: работата ви не е да си пазите задника. Работата ви е да пазите моя!
— Знам, господин президент. Затова ви давам цялата информация, с която разполагам… — Райън нямаше нужда да чуе останалата част от изречението. Беше я чувал преди, и то поне двеста пъти. Имаше дори случаи, в които самият той беше казвал подобни неща, но винаги бе заставал зад една от възможностите.
— Скот? — попита Джак временния външен министър.
— Кучият син е мъртъв — отвърна Адлер.
— Някой да не е съгласен? — попита Райън останалите в стаята. Никой не възрази. Дори офицерът от националното разузнаване не би изразил несъгласие с колективното мнение. В края на краищата той бе съобщил своите преценки. Сега всички грешки оставаха проблем на външния министър. Чудесно.
— Кой е стрелял? — попита Андреа Прайс.
— Не е известно — отговори й шефът на отдела за Ирак в ЦРУ. — Наредих на хората ми да прегледат записи на предишни публични прояви на иракския президент, за да проверим дали атентаторът не е бил наоколо. Вижте, според тях той е бил полковник, един от шефовете на неговата охрана и…