Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
Под булото на кълбата пара, които я покриваха, водата изглеждаше неподвижна, ала щом се отдалечи от брега, Уолфгар усети мощното течение на горещия извор.
Над средата на езерото бе надвиснала голяма скала. Когато стигна там, Уолфгар си пое дъх за последен път и, следвайки указанията на баща си, се гмурна дълбоко под повърхността като се остави на течението. Продължи да се спуска към дъното още малко, после внезапно бе подет от мощна струя, която го отнесе към северния край на езерото. Дори и под парата, която я покриваше отгоре, водата бе матова и непрозрачна и Уолфгар можеше само да се надява, че ще успее да стигне целта си, преди въздухът му да свърши.
Видя огромния леден къс, който се издигаше насреща му, едва, когато се намираше само на два-три метра от него. Не му оставаше друго, освен да се приготви за удара, ала в този миг водите внезапно се завихриха и го запратиха още по-надълбоко. Полумракът, в който плуваше досега, отстъпи място на черна тъма, когато премина през тесния процеп в дъното на ледения блок и ако мощта на течението не го бе тласнала с всички сили, нямаше да успее да се промуши оттам, толкова тесен бе той.
Дробовете му щяха да се пръснат, трябваше му въздух! Прехапа устни в отчаян опит да не закрещи беззвучно под водата и да изгуби и последните безценни глътки кислород.
Внезапно навлезе в някакъв по-широк тунел, където бесният водовъртеж постихна, водата спадна и той жадно си пое дъх, докато течението го отнасяше все по-напред и по-напред.
Първата опасност бе отминала.
Все по-бързо го носеше водата и много скоро Уолфгар дочу пред себе си тътена на далечен водопад. Опита се да намали главоломната бързина, с която се приближаваше към страховития шум, ала не намери къде да се залови — ледените стени бяха съвършено гладки, полирани от неспирните води, които ги бяха обливали в продължение на векове. Течението яростно подмяташе тялото му насам-натам и докато той отчаяно се опитваше да се залови за нещо, стихията изтръгна Щитозъб от ръцете му. В този миг Уолфгар се озова в огромна пещера и видя страховития водопад.
На няколко крачки от мястото, където водите се устремяваха надолу, няколко ледени висулки се спускаха от свода на пещерата. Те бяха единствената му възможност. Когато от водопада го делеше по-малко от метър, Уолфгар подскочи и уви ръце около една от тях. Висулката започна да изтънява, сякаш мъничкото топлина, която още се таеше в ръцете му, можеше да я стопи, ала щом наближи дъното на водопада, тя отново нарасна, сякаш от пода бе израснала нова и се бе сляла с нея, забавяйки по този начин главоломното пропадане на Уолфгар.
Гледката, която се разкри пред очите му сега, когато поне за малко бе в безопасност, го изпълни със страхопочитание. При вида на водопада, по който току-що се бе спуснал, го обзе възхищение. От пропастта се издигаше пара и правеше всичко да изглежда нереално и вълшебно. Водата се спускаше по десетметровата скала и изчезваше в малък отвор на пода. Капчиците, които успееха да прескочат пукнатината, замръзваха в мига, в който се отделяха от водите и се разпръскваха във всички посоки, щом се удареха в ледения под на пещерата. Полузамръзнали, те бързо се втвърдяваха там, където паднеха и цялото подножие на водопада бе осеяно с причудливи ледени скулптури.
Щитозъб прелетя над водопада, с лекота прескочи малката пукнатина и се сгромоляса върху един от ледените сталагмити, разпръсвайки блестящи късчета във всички посоки. Макар че ръцете му все още бяха вкочанени от мразовития допир на висулката, Уолфгар се спусна към оръжието си и успя да го издърпа от вледеняващата прегръдка на леда, преди да бе замръзнало напълно.
Под кристалния под, там, където Щитозъб бе разбил горните пластове лед, Уолфгар видя тъмна сянка.
Приведе се, за да види какво има отдолу, ала веднага извърна очи, потресен от ужасяващата гледка. Напълно запазено, под дълбокия лед лежеше тялото на някакъв негов предшественик. Воинът очевидно се бе спуснал по водопада и ледовете, върху които се бе приземил, мигновено го бяха пленили в смъртоносната си прегръдка. Не успял да се измъкне от нея, той бе умрял там, където бе паднал. Колцина още, зачуди се Уолфгар, бе сполетяла същата участ?
Време за размишления обаче нямаше. Още едно от препятствията бе останало зад гърба му. Пещерата се намираше само на един-два метра под повърхността на земята и слънчевите лъчи често успяваха да си пробият път през ледения покрив. Дори и най-малката светлинка, която се процеждаше от тавана, се пречупваше хилядократно в кристалните стени и в пещерата изригваха истински фойерверки от искрящи лъчи.