Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Филистимци го хванаха и му извадиха очите, доведоха то в Газа и го обковаха с две медни вериги, и той мелеше в затвора“ (Съдии, гл. 16, ст. 6–21).
Трудно е да се измисли по-глупава небивалица! От първия до последния ред в този епизод всичко е безсмислено. Тук няма с какво да развлечеш дори най-наивни дечица.
Лорд Болингброк забелязал, че магарешката челюст, която фигурира в разказа за Самсон, е била вероятно от устата на „свещения“ автор. Това е грубо подражание, неловък и уродлив плагиат на езическото предание за Херкулес. По същия начин историята на жертвоприношението на Ифигения72 е вдъхновила автора на разказа за Иефтай, който принесъл в жертва дъщеря си. Наистина богословите предполагат, че по-скоро гръцката митология е копирала и изопачила Библията. Но това нагло твърдение на професионалните лъжци се оборва с точните дати, някои от които се посочват именно от тях.
Самите те казват, че книгата „Съдии“ е била написана от Самуил през времето на цар Саул. Митът на гърците за Херкулес обаче е съществувал дълго преди Троянската война, а между времето на Троянската война и времето на избирането на Саул за цар минали повече от двеста години.
Освен това езическото предание е замислено и изложено много по-умно от еврейското: краят на Херкулес е по-малко безсмислен от края на Самсон. В гръцката митология полубогът бил дотолкова пленен от красотата на Омфала, че забравил военните си подвизи и навика към скитането. Той се заселил при своята възлюбена, която придобила голямо влияние над него. Докато царицата на Лидия се забавлявала, обличайки дрехите на победителя на немейския лъв и въоръжавайки се със страшната тояга на героя, последният, седейки до краката на красавицата, облечен в женски дрехи, се опитвал да тъче вълна, чупел игли и със смях приемал шамарчетата, с които го награждавала веселата любовница. Този епизод характеризира достатъчно влиянието, което може да получи любимата жена над мъжа, дори над героя. Но тук алегорията не преминава границата на възможното и остава докрай правдоподобна.
Ако Херкулес и да забравя своето достойнство, трябва да се признае, че това все пак става в забавните отношения на двама влюбени. Те пътешествуват преоблечени: Омфала сама забравя къде е царството й и отвежда Херкулес за нощуване в някаква пещера, далече от двореца й. Един прекрасен ден Херкулес изменя на Омфала и се влюбва в една от нейните приближени. Следват още любовни похождения на митическия юнак. Най-после Деянира, жената на Херкулес, изпадайки в отчаяние от непрестанните му измени, му изпраща туниката на центавъра Нес, която тя смята за талисман, способен да върне вятърничавия мъж към изпълнение на съпружеските му задължения. И Херкулес, измъчван от страданията, причинени от залепналата за тялото му туника, която той не може да отлепи, решава да свърши със себе си, само за да тури край на мъките: той приготвя голяма клада, запалва я и се хвърля в огъня.
Че епизодът със Самсон и Далила е подражание на приключенията на Херкулес и Омфала — това е извън всякакво съмнение. При все това ние си позволяваме да мислим, че „свети дух“ би могъл много по-добре да представи героите си, отколкото е направил това. Самсон изглежда не вярва на любовницата си и три пъти я излъгва относно истинските източници на силите му. След като видял три пъти, че неговата доверчивост може да го доведе до действително сблъскване с враговете, при четвъртото искане на любовницата си той открива на тази вероломна и коварна жена най-съкровената си тайна. В това е и безсмислицата, която се хвърля в очи, ако само този съдия на израиля не е бил най-последният глупак. Да не говорим вече за това, че е неясно по какъв начин Самсон, след като загубил силата си, е бил принуден в робство да върти тежките мелнични камъни. Като че ли обратно: тук е бил налице случай да го унижат, като го заставят да върши някаква женска работа, подобно на Херкулес, който бил поставен зад чекръка.
Но колкото по-далече в гората, толкова повече дърва. Колкото по-нататък се чете тази история, толкова по-голямо натрупване на глупости се открива в нея. Щом филистимяните узнали, че силата на пленника е в гривата му, при най-минимална предпазливост те е трябвало да бръснат главата му поне веднъж в седмицата. Но нищо подобно нямало. Те дават възможност да му порасне нова коса и не се безпокоят за нищо. „Между това космите на главата му, както бяха остригани, почнаха да растат“ (Съдии, гл. 16, ст. 22).
72
Ифигения — в древногръцкия мит дъщеря на цар Агамемнон. Била принесена в жертва на богиня Артемида, разгневена на гърците. Този мит е послужил като сюжет за много литературни произведения (Еврипид, Расин, Гьоте).